Чест

Ала сега, след като му предложиха просто „да дръпне“, момчето не виждаше защо да отказва. Взе вежливо цигарата и всмукна от дима толкова силно, че веднага се закашля и го издиша.

— Учили ли са ви в училище на тази песен?… — попита мъжът с плитките, после се прозина и запя: — „Свий, свий цигарка, само внимавай…“

Юнус се изкиска и издиша дима.

— „Дръпни си от моята трева, за да ти се пръсне тъпата глава“.

Момчето продължи да дърпа от цигарата и да се смее. Двамата бяха вдигнали голяма врява и привлякоха вниманието на другите, включително на Тобико. Тя тръгна към тях с тъжно и притеснено лице.

— Не го прави, сладкишче — каза и след като издърпа от ръката на момчето цигарата с тревата, я стисна между устните си. — Защо се опитваш да бъдеш като всички останали? Ти си различен. Това те прави особен.

Юнус преглътна, доловил закачливостта в погледа и притеснението в гласа й. Вместо да изрече лаконичните думи, които си беше намислил предварително, изпелтечи:

— Но аз ти нося подарък.

— Виж ти! — уж се изненада Тобико. — Мога ли да попитам какъв е, зайче?

Момчето се изправи с високо вдигната глава и изпъчени гърди като войник, готов да изпълнява заповеди. Подаде на Тобико пакета, който криеше цяла вечер: златиста кутийка, златиста хартия, златиста панделка.

Вътре имаше музикален глобус със сипещ се сняг: розов, морав и съвършен. Пред омагьосания замък бяха застанали други фигурки — принцеса и чудовище, които се държаха за ръце. Принцесата беше във великолепна рокля, а едрото чудовище стоеше до нея някак засрамено и плахо. След завъртане на ключето двамата започваха да танцуват на звънтяща мелодия — все едно наблизо минава количка за сладолед. Веднага щом видя глобуса и научи, че това са герои от една приказка — „Красавицата и звяра“, Юнус си спомни, че Тобико много обича парчето на Дейвид Бауи със същото име. Щом харесваше песента, сигурно щеше да хареса и това.