Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Ако дойдете вечерно време, няма да мога да напусна кухнята. По обяд също. Но ако наминете към четири следобед, с удоволствие ще ви разведа и ще ви сготвя.
В замяна тя не му даде нищо. Никакво листче. Никакъв адрес. Никакви обещания.
Елиас се наведе да я целуне по бузата, ала тя се дръпна назад, от което той се притесни и обърка — тя съжали, като го видя така, затова протегна ръка, но той не я пое, погълнат от мисълта защо не му е разрешила да я целуне по бузата. Накрая, във всеобщото объркване Елиас я докосна по китката, а тя го потупа по рамото. Получи се толкова неловко, че страничен човек сигурно щеше да се засмее, но те се отдръпнаха, сякаш докоснали жица на ток, и после, възможно най-бързо, всеки продължи по пътя си.
Красавицата и звяра
Лондон, 17 декември 1977 година
Тобико имаше рожден ден. Една година преди животът на семейство Топрак да се понесе на шеметна вихрушка, седемгодишният Юнус отиде, влюбен до уши, в къщата на скуотърите.
Тобико ставаше на двайсет.
— Типичен Стрелец съм — чу я Юнус да заявява, макар и да не знаеше дали това е хубаво, или лошо.
Самият той беше Лъв, което също не му говореше нищо. Единственото, което го вълнуваше, беше, че разликата във възрастта между него и Тобико е станала още по-голяма и вероятността той да я настигне вече е по-малка отвсякога.
Затова Юнус седеше свъсен и дъвчеше пуканките с масло от пластмасовата кофичка. Наблюдаваше как скуотърите, весели и преливащи от ентусиазъм, поднасят на рожденичката подаръци: сребърни халки за пиърсинг, безопасни игли, нашийник с шипове, гривни от наплетени ивици кожа, колан с капси, скъсани мрежести чорапи и чифт кубинки. Имаше и пъстро юрганче с думите „Марихуана за лечебни цели“, избродирани в края, няколко верижки с висулки, плакат на Пати Смит, книги („Сияние“ на Стивън Кинг и „На юг от никъде“ на Чарлс Буковски), полицейска каска (открадната от полицай, който я беше оставил за миг на една маса в близкото кафене), плакат, на който пишеше: „Скуката води до революция“, и черна тениска с картинка на пънк бандата The Damned.
Юнус стоеше встрани от навалицата, защото искаше да поднесе подаръка си на Тобико последен. По две причини. От една страна, се надяваше двамата да останат сами, пък било то и за няколко минути. Но освен това не беше сигурен, че ще хареса подаръка, който й е избрал — подозрение, засилило се след като видя какво й поднасят другите.
Измъчвано от съмнения, момчето още седеше намусено в ъгъла, когато при тях влезе Капитана, облечен в най-тесните дънки, които Юнус беше виждал някога, кожено яке, явно поне с два номера по-малко от необходимото, и мотористки ботуши. Не носеше подарък на Тобико. Само мокра целувка и обещание.
— Моят по-късно, скъпа.
За миг Юнус се запита със свито сърце дали да не направи същото. Да стане и да отиде при Тобико бавно и нахакано, както беше в сивия училищен панталон и синия пуловер, оплетен от майка му, и да каже точно толкова гърлено и тайнствено:
— Моят по-късно, скъпа.
Какво ли щеше да направи тогава Тобико? Дали щеше да му се усмихне, както се бе усмихнала на Капитана? Юнус се съмняваше. Затвори очи, усетил как от притеснение го присвива под лъжичката. Майка му все го предупреждаваше: И умната с момичетата. Момчетата са лесни, момичетата — не. Ще те разиграват, все едно свирят на саз. Ако наистина беше така, ако Тобико го разиграваше, все едно свиреше на инструмент, музиката, която в онзи ден издаваше Юнус, беше мрачна и тъжна, леко фалшива.
Когато отвори очи, той видя, че в краката му се е проснал младеж с коса, наплетена на дебели дълги расти. Премрежените му очи бяха вперени в някаква точка на тавана, между пръстите му димеше току-що запалена цигара с трева. На ръката му имаше татуировка: „Когато богатите се бият, бедните умират“. Юнус не можеше да се отърси от мисълта, че ако го видеше отнякъде, майка му щеше да се възмути: Но как си мият косата? — щеше да попита Пембе, а после, когато новата мисъл й хрумне, щеше да добави със запъване: Мият си косата, нали?
Юнус и друг път беше пийвал бира и беше допушвал изхвърлени фасове, но не беше припарвал до наркотици. В къщата по въпроса се изказваха най-различни, взаимно изключващи се мнения. Имаше такива (привърженици на „Черните пантери“, радикални феминисти, марксисти, троцкисти), които се обявяваха най-категорично против дрогата и гледаха отвисоко всички, които се друсаха, имаше хора (хипита, бивши и настоящи), които приемаха някои наркотици, например канабиса, и отричаха други, срещаха се и трети (пънкари, нихилисти, ситуационалисти), които отричаха тревата в полза на хаповете и останалата синтетична дрога, вдъхваща енергия и гняв. Юнус не беше посягал към наркотиците не заради тези несекващи разногласия, а от страх пред яростта на майка си.