Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Значи сте грък? — попита тя.
Не му спомена какво мисли девер й Тарик за гърците, нито за всички лоши неща, които е чувала за тях.
— Е, не съвсем. Една четвърт грък, една четвърт ливанец, една четвърт иранец и една четвърт канадец.
— Но как така?
— Ами баба ми се е омъжила за ливанец и така се е родила майка ми. После тя се запознала с баща ми. Родителите му са канадски жители, но са от Техеран. Аз съм се родил в Бейрут, израсъл съм в Монреал и сега съм лондончанин. Какъв излиза, че съм?
Толкова много пътуване, толкова много раздели и нови непознати места. Не го ли е било страх да носи със себе си танкова много несигурност? Пембе си спомни как е мечтала да стане моряк и да обикаля далечни пристанища на седем континента, но това беше отдавна.
Мъжът сякаш разчете съмненията й и каза с усмивка:
— Ей, не е толкова страшно. Някои хора са отвсякъде.
Откъсна поглед от венчалната й халка, която веднага бе забелязал. Пембе обаче не беше обърнала внимание, че на мястото на халката върху ръката му е останала бледа следа, сянка от жена, която вече си е отишла, но не е изчезнала докрай.
— Работите ли? — попита го.
— Да, главен готвач съм.
При тези думи лицето й грейна.
— Наистина?
— Да — потвърди той. — Обзалагам се, че мога да направя мляко с ориз не по-зле от вас.
Пембе си представи как той реже на ситно кромид лук и обръща тиквичките в тигана. Стори й се много странно и тя се засмя, но почти веднага млъкна, притеснена, че ще засегне чувствата му. Мъжете, които познаваше, не влизаха в кухните дори за да си налеят чаша вода, и сега, след като се замисли за това, Пембе се запита как възпитава двамата си синове, особено Искендер.
— Жена ви е късметлийка — каза тя.
— Ние с жена ми сме разделени — отвърна Елиас и махна с ръце, сякаш чупи хляб.
Пембе отклони умело разговора към други територии.
— А какво каза баща ви? Одобри ли, че сте станали готвач?
Въпросът беше странен, но същевременно уместен. Елиас обясни с глас, който ту затихваше, ту се засилваше, че баща му не му говорил години наред, но че по-късно се помирили. Той започнал да се интересува от готвене още като малък, когато търсел с какво да ободри сестра си Клио.
— Болна ли е била? — попита Пембе.
— Не, беше особена.
Елиас обясни, че децата в квартала употребявали друга дума: бавноразвиваща се. Имала тежък синдром на Даун по рождение и била физически и умствено недъгава. Той ходел в местното училище, в клас за надарени деца, а Клио трябвало всеки ден да пътува надалеч, за да посещава специализирано училище извън града. Често била намусена и потисната, хвърляла играчките, скубела си косата и ядяла пръст. Малкият Елиас установил, че единственото, от което се успокоява сестра му, е вкусната храна. Току-що направеният ябълков сладкиш можел да я накара да се усмихне и отново да стане мила, каквато всъщност била. Така малко по малко той започнал да готви на Клио. С времето разбрал, че не толкова той помага на сестра си, колкото сестра му му помага да следва сърцето си.
Когато месиш хляб, земята се просмуква в жилите ти, твърда и силна. Когато печеш на скара месо, духът на животното ти говори и ти волю-неволю се учиш да го уважаваш. Когато чистиш риба, чуваш как се плиска водата, в която тази риба е плувала, и се чувстваш длъжен да я мариноваш внимателно, за да отмиеш от перките й спомена за реката. Пембе го слушаше очарована и макар да не знаеше много от думите, се изненада, че го разбира.
— О, ужас… Трябва да вървя — скочи тя на крака, усетила, че е минало много време.
— Да ви помогна ли с пликовете до фризьорския салон?
— Не, не… — отсече тя. — Ще се справя.
Изведнъж й хрумна, че някой минувач може да ги види заедно и да каже на другите. Хората щяха да започнат да шушукат и мълвата щеше да стигне до ушите на семейството й. Пембе осъзна със свито сърце, че е изключено да се види отново с мъжа. Без да подозира за мислите й обаче, той извади от джоба си визитна картичка.
„ЕЛИАС СТЕФАНОС РОБЪРТ ГРОГАН
Главен готвач“
Пембе погледна думите и се учуди, че има толкова много имена, като страните, откъдето бяха корените му. Отзад на картичката беше написано името на ресторанта.