Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Наемникът помисли за миг и отвърна:
— Съгласен. — И с явно облекчение извика на хората си: — Никакъв бой повече. Сега да се нахраним!
Ерик за пореден път се удиви на поведението на наемниците от Новиндус, които гледаха на схватките и боевете като на работа и които днес можеха да застанат срещу бойния ред на противник, с който са били съюзници преди година и с който отново могат да се съюзят един ден, и които в края на краищата не носеха злоба в сърцата си от всичко това.
Той махна на Гарет и му каза:
— Вдигнете бивак и остави хората да се нахранят.
Сержантът от Железни проход отдаде чест и тръгна да се разпореди.
Ерик се протегна в седлото. Всички кости го боляха. Не помнеше да е бил толкова уморен някога. Изстена тихо, смъкна се от коня и щом помириса храната, усети, че е страшно прегладнял.
Преди да се захване с разпитите на пленниците, спря, за да изругае Калис още веднъж.
7.
Заговори
Ру кимна.
Търговският пратеник говореше вече близо час. Ру бе доловил посоката на преговорите още в първите пет минути, но протоколът налагаше да изтърпи цялото представяне преди предложението да бъде отклонено. Искаше му се събеседникът му час по-скоро да приключи, защото знаеше, че срещата е съвсем безсмислена.
Откакто беше заграбил контрола върху зърнената търговия в западните владения на Кралството, многобройните му компании и особено „Горчиво море“ се разрастваха с всеки месец и сега в Западните владения беше останал един-единствен сериозен съперник: Джейкъб Истърбрук.
Единствената област, в която Джейкъб господстваше напълно, беше търговията с Кеш. Доходоносната търговия на луксозни стоки с Империята беше като стая със заключена врата за Ру и никакъв негов опит да прекрачи прага й не му бе донесъл нещо повече от дребна сделка или търговски обмен с нищожна печалба.
Той отново бе положил усилия да си уреди концесия в Кеш, но сега този дребен кешийски чиновник му отговаряше надълго и широко, че и този опит е бил напразен.
Най-сетне мъжът срещу него привърши и Ру му се усмихна.
— Значи, казано другояче, отговорът е „не“.
Търговският пратеник примига, сякаш видя нещо за пръв път, и отговори:
— О, мисля, че е твърде грубо да се каже просто „не“, господин Ейвъри. — Събра длани пред устните си и го погледна дълбокомислено. — По-близо до истината би било да се каже, че такова споразумение в настоящия момент не е осъществимо. Това обаче ни най-малко не означава, че подобно договаряне би било невъзможно в бъдеще.
Ру погледна към прозореца на горния етаж на кафенето на Барет. Свечеряваше се.
— Денят е към края си, сър, а все още имам да свърша доста неща преди приятната вечеря. С ваше позволение бих искал да ви уверя, че при следващия ни разговор смятам да започнем много по-рано.
Кешиецът стана. По нищо не личеше, че е схванал иронията на Ру. Поклони се леко и излезе.
Дънкан Ейвъри, братовчедът на Ру, който до този момент дремеше в ъгъла, се протегна и стана.
— Най-после.
Луис де Савона, главният управител на Ру, кимна и каза:
— Съгласен съм. Най-после.
— Е, длъжни бяхме да опитаме — каза Ру, погледна кафето и кифличките на масата, отдавна изстинали, и рече: — Все някой ден ще разбера как е успял Джейкъб толкова здраво да се укрепи в Кеш. Имам чувството, че…
— „Че“? — попита Дънкан.
Луис изгледа братовчеда на Ру. Двамата едва се понасяха, макар че се държаха учтиво един с друг. Луис, бившият другар по оръжие на Ру, работеше усърдно, беше съзнателен и изпипваше всяка подробност, каквато и задача да му се възложеше. Дънкан беше мързелив, не обръщаше внимание на подробностите и работеше при Ру само защото му беше братовчед. Освен това беше чаровен, забавен и отгоре на всичко отлично владееше меча.
— Ти пък откога започна да се интересуваш от търговия? — попита Луис.
Дънкан сви рамене.
— Ру започна да казва нещо. Просто ми беше интересно какво ще е.
— Все едно — каза Ру. — Трябва да проуча някои неща.
— Нещо да искаш от мен? — попита Дънкан.
Ру поклати глава.
— Не. Но трябва да поговоря с херцог Джеймс. — Стана, отиде до парапета и викна: — Даш?
— Да, господин Ейвъри — отвърнаха му отдолу. Даш вдигна глава от бюрото на компания „Горчиво Море“, където работеше над товарителниците с двама от писарите на Ру. — Какво ще обичате, сър? — Даш се държеше свойски с работодателя си насаме, но в заведението на Барет и на други обществени места се стараеше да спазва официалностите.