Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Тропотът на връхлитащите ездачи изпълни следобедния въздух. Хората в лагера се разтичаха за оръжията си и битката започна.
Според плана на Ерик, колоната нахлу в самия център на лагера, докато другите го обкръжаваха от всички страни. Стрели засвистяха из въздуха, закрещяха мъже и заотеква грохот на стомана. Ездачите помитаха поляната. Много от тях бяха конни стрелци и бързо намираха целите си, докато враговете още трескаво навличаха броните си.
Ерик връхлетя върху двама, прегази ги и препусна към средата на лагера. Водачът на тези хора, който и да беше, щеше със сигурност да е там и той бе решил на всяка цена да го намери преди някой по-припрян стрелец на Кралството да го е поразил със стрелата си.
Видя го бързо.
Мъжът крещеше заповеди и се мъчеше със силата на волята си да стегне паникьосаните си бойци в способна да окаже съпротива сила.
Той по-скоро усети, отколкото видя приближаването на Ерик — толкова беше напрегнат в усилието си да вкара в ред хората си. Обърна се, видя коня и ездача му почти над себе си и се хвърли настрани, за да избегне нападащия Ерик.
Ерик извърна коня и вече го видя изправен, с изваден меч и щит в другата ръка. Разбра, че си има работа с корав противник — мъжът не се беше нито уплашил, нито объркал.
Ерик се поколеба да нападне отново, защото ако го направеше, рискуваше мъжът да се хвърли под коня и да го изкорми. Изглеждаше достатъчно спокоен и уверен, за да се реши на този опасен ход.
Така че докато хората му попиляваха вражеския лагер, Ерик закръжи около противника си, изчаквайки. Мъжът го гледаше нащрек, готов за така и неидващата атака.
— Опазете колкото може повече живи! — изрева Ерик.
Когато стана безпощадно ясно, че мъжете в лагера многократно отстъпват на конниците, войниците започнаха да хвърлят оръжията и да молят за пощада.
Спорът набързо се реши в полза на Ерик и когато най-после наистина не можеше да съществува съмнение, водачът на вражеския отряд също хвърли оръжието си. Това Ерик го беше научил в Новиндус — беше общоприетият сред наемниците знак, че се предават.
Той се огледа и видя едно съборено на земята знаме. Емблемата му беше позната. Гарет и останалите войници доста се изненадаха, когато старши сержантът на принца заговори на непознат за тях език.
— Дуга и неговите Бойни псета, ако не се лъжа — каза Ерик на водача на непознатите.
Мъжът кимна и попита:
— Вие кой сте?
— Служих с Калис в Пурпурните орли.
Капитан Дуга, водач на сто наемни меча, въздъхна.
— Трябваше да ви убием още щом ви видим, но това бе в другия край на света.
— Дълъг път сте били — отбеляза Ерик.
— Самата истина. — Озърна се и видя, че войниците му са разоръжени от хората на Ерик. — А сега какво?
— Зависи. Ако сътрудничите, имате шанс да останете живи. Ако не…
— Клетвата си не нарушавам — заяви Дуга.
Ерик го погледна преценяващо. Беше типичен наемнически капитан от Новиндус. Умен, макар и не интелигентен, но все пак достатъчно разумен, за да опази живота на хората си — задължително изискване за всеки наемнически капитан. Беше достатъчно суров, за да държи изкъсо бандата си главорези, и в същото време достатъчно честен, за да спазва договорите си, иначе никой нямаше да го наеме.
— Не се налага да нарушаваш никаква клетва. Вие сте наши пленници, но трудно бихме могли да ви дадем разрешение да се върнете у дома си.
— Та аз дори не зная къде е домът ми — отвърна с горчивина мъжът.
Ерик посочи на югозапад.
— Нататък… на другия край на света, както сам каза.
— А кораб ще ни наемете ли? — попита подигравателно Дуга.
— Може би. Ако споделите с нас малко информация, може да ви се открие възможност да се върнете у дома. — Ерик премълча колко нищожен е шансът това да стане.
— Питай тогава — подкани Дуга.
— Да почнем с това, как се озовахте тук?
— През един от онези магически портали, които правят змийските хора. — Дуга сви рамене. — Предлагаха допълнително възнаграждение за всеки капитан, който се реши да преведе хората си. — Огледа се. — Макар че къде ще го изхарча, боговете знаят.
— Откога сте тук? — попита Ерик.
— От три седмици.
— Кого чакате?
— Не знам — отвърна капитанът на наемниците от Новиндус. — Знам само, че заповедите на генерал Фадавах бяха прости. Минаваме през разлома и вдигаме лагер наблизо. И чакаме.
— Какво чакате?
— Не знам. Просто трябва да чакаме.
Ерик се колебаеше. Докато пристигнеше следващата част от колоната му, имаше почти толкова пленници, колкото хора да ги пазят, а противниците можеха да се появят всеки момент. Помисли бързо и каза:
— Даваме ви ограничена свобода. Няма да пострадате, но няма да позволим да побегнете. Ще се договорим за по-добри условия, когато стигнем в нашия лагер.