Изкуплението на Атлантида

- Време е за шоу - промърмори той когато бутонът, на които бе изписано „Ф“, светна и вратите на асансьора се отвориха.

Съблазнителната половинчата усмивка на Бренан премина в арогантен и гневен поглед и той обгърна властната си ръка около кръста й.

- Не забравяй, че това е част от плана, така че не бива да се притесняваш - прошепна тихо в ухото й.

Сразена от порочен импулс, Тиарнан спусна ръка към страхотния му, стегнат задник и го стисна.

- Същото се отнася и за теб.

След това изви глава назад и силният й гръмък смях, с който казваше „Боже, аз съм нечия кукла“, изпълни малкото пространство, а сетне размърда бедрата си, докато излизаха от асансьора.

- Сигурен ли си, че искаш да се разходим в тези гори. и то през нощта, сладкишче. Искам да кажа, че може да има диви животни и много страшни неща - отеляза тя в най-добрия си опит да изглежда задъхана и безмозъчна.

- Аз съм единственото диво животно, за което трябва да се притесняваш - отвърна воинът с дълбок и дрезгав глас и въпреки че тя знаеше, че той играе пред вероятната им публика, нещо в тона му я накара да се зачуди каква част от собственическия инстинкт, който демонстрираше, беше част от постановката.

Последното, от което се нуждаеше, беше той да мисли, че може да управлява живота й. Имаше си работа и мисия, към които щеше да се върне, след като всичко това приключеше. Щеше да разобличи всяко едно от чудовищата, които стояха зад ужасния план за поробване на човечеството и имаше чувството, че Литън и приближените му са само върхът на айсберга.

Точно навреме, почти идентични, лишени от врат, мускулести главорези им препречиха пътя към изхода.

- Съжаляваме, сър, но молим гостите тази нощ да не напускат хотела. Просто предпазна мярка, надявам се, че разбирате - каза Глупав.

- Да. Предпазна мярка. Не искаш никой да те изяде, нали? -гласът на По-глупав иззвънтя, докато гледаше похотливо към гърдите на Тиарнан.

Ръката на Бренан се стрелна напред и той сграбчи По-глупав за гърлото, вдигайки го толкова нависоко, че обувките му едва докосваха пода.

- Склонен съм да приема похотливите ти погледи към приятелката ми като лична обида. Какво ще кажеш за това?

По-глупав не каза нищо, което не я изненада, след като Брена го душеше. На лицето му се появиха червени петна и успя да издаде няколко сподавени звуци, докато неуспешно се опита да се освободи от ръката на атланта.

Партньорът му извади оръжие изпод якето си и Бренан вдигна вежда.

- Наистина ли мислиш да го направиш?

Гангстерът се скова, докато обмисляше възможностите си.

Мисленето, изглежда, не фигурираше в длъжностната му характеристика.

Тиарнан сложи ръка върху тази на Бренан.

- Спри! Пусни го. Не искам да защитаваш честта ми, ако ще се стига до подобни сцени.

Бренан стисна още веднъж, но пусна жертвата си точно когато лицето на мъжа бе придобило интересен нюанс на тъмнолилавото.

- Ще те убия - успя да каже той, между няколко накъсани вдишвания.

- Може да опиташ - отвърна спокойно Бренан - Ако сте приключили, аз и приятелката ми искаме да излезем и да си направим кратка разходка. Ако ни задържите допълнително, го правите на своя отговорност, да не говорим, че д-р Литън ще бъде много разочарован, ако ценният за него милиардер се оттегли от цялото това начинание.

Двамата глупаци се вгледаха един друг, очевидно изгубени в мисли и пресмятане на новите им перспективи. Тиарнан не ги изчака да го обмислят особено след като онзи с оръжието вдигна радиото си и го включи. Тя хвана Бренан за ръката и го дръпна към стъклените врати. В началото беше сякаш се опитваше да дърпа планина, но след като видя, че породеното от свръх доза тестостерон състезание по съзерцаване между него и главорезите в крайна сметка бе свършило, той я последва. След като излязоха навън, тя не спря, а пусна ръката му и тръгна по пътеката, която водеше към пътя, без да знае на къде отива, но честно казано, не й пукаше. Докато все още изкачваше пътя, вървейки толкова бързо, колкото бе способна, той я настигна и й хвърли остър поглед.