Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Ти смяташ, че е инсценирано да изглежда като кражба на автомобил — рече детективът.
— Мисля, че хора като Уин знаят какво бихме очаквали да видим. Агент от неговия ранг се занимава с продажба на впечатления за нещо, което може и да не е вярно или пък не е съвсем каквото го изкарват.
— Така че ни дава това, което искаме. Възможно е.
— Представя го по начин, който ни е удобен.
— Кражба на кола, при която нещата са се объркали — кимна Болд.
— Всичко става след извършване на престъплението — каза Уолт. — Той е натряскан и ликвидира Гейл, а после трябва да замазва нещата. Но човек като него чете тукашния вестник. Знае с какви престъпления се сблъскваме и колко често. Имахме кражба на кола преди по-малко от шест месеца. Бяха халосали шофьора с щанга, докато сменял гумата. Не беше точно като при Гейл, но нещо подобно. Нападателят сложил новата гума и потеглил, без да знае, че преди това човекът се е обадил на „Пътна помощ“. Дадоха ни GPS координатите и за час го спипахме.
— Ами трупът?
— Беше натъпкан в дренажна тръба на пет-шест метра от мястото. Уин лесно би могъл да прочете за случая и да го имитира.
— Ако е от хората, които убиват… — замислено подметна Болд.
Електронният механизъм отвори портала. Уолт мина през него и паркира до едно баскетболно табло.
— Точно това сме дошли да разберем.
— Така е.
— Ако е започнал с Керълайн Вета, тоест направил е вече сефтето, тогава за него не би било голям проблем да пречука и Гейл.
Болд се усмихна мрачно.
— Двамата с Матюс ще си допаднете — каза той. Погледна замислено към къщата и на Уолт му се стори, че се опитва да придобие някаква първоначална представа за Уин. — Добре си дошъл, ако искаш да присъстваш.
— Само ще объркам нещата — възрази Уолт. — Това е игра за двама души. Ще оставя предварителната работа на теб. Може да му извъртим някой номер в стил „Коломбо“ — когато ти приключиш, да го притиснем с теб и да го изненадаме с вестта за Гейл. И то веднага след като е престанал да се отбранява за Вета.
— Планът звучи добре. — Болд излезе от колата. — Ако искаш да си тръгнеш, мога да те извикам по-късно. Няма смисъл да ти губя времето.
— Не се тревожи. Ще го използвам добре.
Най-близките съседи имаха спортна площадка зад къщата, която включваше тенискорт и игрища за баскетбол и волейбол върху една-единствена асфалтова плоча. Уолт прекоси площадката, а после и ивица зелена трева, за да стигне до едноетажната кирпичена къща с четири крила, разположени във формата на Х. Там, където крилата се срещаха, имаше централна жилищна площ, чийто гръб представляваше шестметрова стена от цветно стъкло, обърната към планината. Той намери входната врата в края на автомобилна алея с формата на подкова, която заобикаляше наглед вековна пагода; същият поток, който течеше през имението на Уин, ромолеше покрай нея и се виеше сред азиатска каменна градина.
Жената, която отвори, можеше да е към шейсетте, но изглеждаше по-скоро на четирийсет и нямаше признаци да е ползвала услугите на пластични хирурзи. Всичко във фигурата й говореше, че се занимава с йога, пие плодови сокове и си прави акупунктура. Тя носеше избелени сини джинси и плътно прилепнала тениска. Не можа да скрие изненадата си, когато видя униформен шериф пред вратата си.
— Какво ще обичате?
Уолт се представи с чина си.
— Гуен Уолтърс. Познавам лицето ви от вестниците — каза тя. — Гласувах за вас!
Уолт й благодари. Често му го казваха, но той се чудеше в колко от случаите е вярно.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса, ако ми отделите минутка.
— Разбира се. — Тя го покани с жест да влезе. — Чай? Сок?
— Не, благодаря.
Холът бе облян в слънчева светлина. Дворът отвън бе голям горе-долу колкото парцела с дома на Уолт. Двамата седнаха на тапицирани столове край една тикова маса.
— Винс Уин… — започна Уолт.
— Да — прекъсна го тя. — Досетих се. — Присви очи и се размърда неловко в стола. — За стрелбата ли става дума?
— Да. И за други неща.
— Аз не съм клюкарка, шерифе. И уважавам правото на съседите си на личен живот. Това е важно за всички нас.
— Съгласен съм.