Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Той тихо се облече и напусна помещението, без да буди Изабел. Беше се развиделило, но небето оставаше мрачно, а въздухът — студен. През нощта се беше извил вятър и имаше опасност да се изсипе дъжд над планината. Силен дъжд, който можеше да повреди нежните прасковени цветове.
Корин въздъхна. Защо синоптиците не бяха споменал за тази промяна на времето? Казаха за вятъра, но не и за облаците.
Той тихо отвори външната врата и понечи да се качи незабелязано по стълбите, ала Бертран тъкмо идваше насреща му. Той всяка сутрин помагаше на Матилд да изми леля Жермен и да я облече — процедура, за която се искаха силни мъжки ръце.
— Добро утро, господине. — Нямаше как да не се забележи широката лукава усмивка на лицето му.
Корин се помъчи да си придаде нормално изражение.
— Добро утро, Бертран. Може ли да попитам защо сте толкова весел?
— Тъкмо се канех да ви питам същото. — Бертран се ухили още по-широко.
— Е, със сигурност не е заради времето — отвърна Корин и все пак не успя да сподави усмивката си. — Явно ще вали трябва да покрия растенията на опитното поле, преди да се съсипят.
— Но няма ли преди това да закусиш? — чу той гласа на майка си отдолу.
Корин въздъхна. Надеждата му да се измъкне незабелязано се стопи.
— Добро утро, мамо. Не, не мисля.
— Матилд е изпекла пресни кроасани — продължи госпожа Сесил. — Казва, че са специално за теб.
Корин отново въздъхна.
— Защо имам глупавото усещане, че днес ме третират по-различно от обикновено?
— Закопчали сте си ризата накриво, господине — предупреди го Бертран.
— Хайде, Корин, кроасаните ще изстенат — каза майка му. — Или искаш всички да се пръснем от любопитство?
— Да.
— Е, ако не искаш да говориш за това…
— Не искам.
— Напълно те разбираме — увери го майка му.
За най-голяма изненада на Корин, тя се обърна и тръгна към кухнята.
— Добре ли си, мамо?
Жената спря и отново се обърна:
— Защото уважавам правото ти на лично пространство? Познаваш ме, моето момче.
— Именно.
Майка му се усмихна.
— Тя е толкова мило момиче, Корин. Веднага разбрах, че двамата си подхождате. Има някаква аура около вас…
— О, не, моля те, пощади ме. — Той извади ризата от панталона си и започна да я закопчава наново. — Но си права, тя е мило момиче.
— Толкова се радвам — каза Матилд, която се бе появила на вратата на кухнята.
Лоран се беше облегнал на нея и дъвчеше кроасан. Зад тях Корин видя мрачното лице на Ермелин. Гледката на фигурите в рамката на вратата поразително напомняше на куклен театър.
Той сбърчи шеговито чело.
— Значи и ти, Матилд, мислиш така. А ти, Лоран? Радваш ли се и ти, че твоят добър стар вуйчо се е запознал с такова мило момиче?
— Та нали аз ти я намерих — рече Лоран. — Ако не бях сложил табелата, тя никога нямаше да се появи тук.
— Не бих казала, че ми харесва — обади се отзад Ермелин, макар че никой не я беше питал. — Но ако твърдо сте решили да се хванете с някоя жена, по-добре да е тази, отколкото момичето на Клерисо.
— А защо всички сте толкова сигурни, че тази нощ не съм се разхождал просто така? При това сам? Да не би да, сте проверявали дали съм спал в леглото си?
— Искаш да кажеш дали си се прибирал — поправи го Матилд. — Не, всички ние си легнахме и очаквахме да се прибереш. И когато ти не дойде…
— … и с тази закопчана накриво риза… — допълни Бертран.
— … какво друго да си помислим — завърши госпожа Сесил.
— Все пак е мило, че не сте залепили ухо на вратата на крилото за гости — каза Корин.
— Аз исках, но госпожа Сесил не ни разреши — призна Ермелин.
— Ние сме едно ужасно семейство и не исках предварително да плашим Изабел — каза госпожа Сесил. — Така или иначе, след сватбата ще ни види какви сме в действителност.
— Мамо! Това, че сме прекарали една нощ заедно, не означава, че трябва да ти се причуват сватбени камбани!