Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Корин! Нали няма да разбиеш сърцето на горкото момиче!
— Защото няма да се оженя ли? Та ние изобщо не се познаваме!
За съжаление това беше вярно. Макар че си говориха до полунощ, Корин така и не научи за нея повече, отколкото би пишело в обява за запознанство: 28-годишна, помощник-данъчен съветник, добре изглеждаща, интелигентна, говори два езика, колекционира латерни, търси… В замяна на това тя знаеше доста за него, най-вече какво е финансовото му състояние, нямаше никакви тайни от нея. Корин въздъхна. Трябваше да я разпита за повече неща, вместо да я отегчава с историята на семейството си и да й признава и показва по най-различни начини колко много я харесва.
— Но се познавате достатъчно, за да… — добави госпожа Сесил и остави недовършеното изречение да увисне с упрек във въздуха.
— Мамо!
— Не се сърди, братле. — Матилд махна с един кроасан. — Всички се радваме, че си влюбен.
— Кой казва, че съм влюбен? Както казах, ние само една нощ…
— О, стига, Корин! На всички ни е известно от няколко дни, че сте влюбени! Обзалагахме се кога и вие ще го забележите.
Корин бавно заслиза по стълбата.
— О, Боже, това е ужасно! Мислех, че съм добър в покера.
— Ти през цялото време гледаше така, сякаш имаш петте най-силни карти от една боя. — Матилд го удостои с една от редките си усмивки и после веднага стана сериозна. — Всички просто се радваме. Бояхме се, че никога повече няма да ти се случи след онази ужасна история.
Корин взе кроасана от ръката на сестра си.
— И аз се страхувах. — Боеше се и от двете — че никога повече няма да се влюби и за това, какво ще се случи, ако все пак се влюби.
Той се усмихна на близките си.
— Вие сте ужасни, недискретни и любопитни, но аз ви обичам. Сега излизам, за да покрия растенията си. А, и ще ви бъда много благодарен, ако спестите на Изабел недискретността си. Моля те, обещай ми да не говориш за сватба, мамо.
— Ти за каква ме мислиш? — засегна се госпожа Сесил.
— Обещай ми — настоя Корин.
— Добре де.
— Честна дума?
— Честна дума — каза госпожа Сесил. Но веднага щом Корин излезе, тя добави развълнувано: — Чудя се дали на Изабел ще й стане сватбената рокля, която леля Жермен пази в сандъка си. На Катрин навремето й беше твърде тясна в бюста. А е толкова красива рокля.
Лоран пък мислеше в съвсем друга посока:
— Значи сега госпожица Изабел вече няма да плаща наем, така ли? Но това би било глупаво.
Всички избухнаха в смях, всички, с изключение на Ермлин. Тя напълно разбираше Лоран.
— Наистина би било глупаво — измърмори само.
Когато Изабел влезе в кухнята, Лоран отдавна беше на училище, Матилд бе отишла на работа, а Ермелин — при своите кокошки. Единствено госпожа Сесил седеше на масата и както всяка сутрин преглеждаше вестника.
— Само си представете — каза тя. — В Систерон някаква защитничка на животните англичанка, облечена като агнешки котлет, протестира срещу консумацията на агънца. На пазара за животни развявала флагове с безумни надписи: „Бихте ли изяли своите бебета?“ Вместо просто да напише: „Как ще се почувствате, ако овцете ядат вашите бебета?“
— Как така се е облякла като агнешки котлет? — попита Изабел.
— За съжаление няма снимка — отвърна разочаровано госпожа Сесил и я погледна изпитателно над рамката на очилата си. — Искате ли кафе?
— С удоволствие. Ако нямате нищо против, сама ще си налея, а вие си стойте там и ми кажете какво ново има.
— Ами вие сигурно знаете повече от мен.
Изабел я погледна шокирано.
Госпожа Сесил вдигна ръце и веднага ги свали:
— О, забравете какво съм казала. В никакъв случай не искам да ме помислите за любопитна.
Изабел леко се изчерви.
— Имах предвид новините от вестника.
— Да, да, разбира се. Я да видим какво ще е времето? Вятърът може да продължи само два дни и после пак да се върне пролетта. С температури до двайсет и шест градуса. Би било чудесно. Вдругиден ще можем отново да вечеряме на терасата. Всъщност как е ръката ви?
— Сякаш още е малко подута.
Самата дума „подута“ по странен начин отново я накара да се изчерви. Изабел трескаво отпи от кафето си, за да може смело да погледне госпожа Сесил в очите.
— Всички знаете, нали?
— Хм, да. Тук е трудно да се пазят тайни.