Обещанието на краля вещер

Той се разсмя и отново атакува силно, натискайки, докато Елъри не премина изцяло в отстъпление.

— Млада си, но се биеш като мрачен елф ветеран поздрави я Джарлаксъл след поредната неуспешна атакуваща серия.

— Не съм толкова млада.

— Нямаш тридесет зими — протестира мрачният елф.

Усмивката, която се разля по лицето на Елъри, я направи да изглежда дори по-млада.

— Прекарах детството си в сянката на краля вещер — обясни тя. — Село Кървав камък познаваше непрестанната война с Ваасанските орди. Всички деца там познаваха остриетата.

— Обучили са те добре — каза Джарлаксъл.

Той се изпъна и вдигна единия меч в поздрав.

Елъри не беше готова да пропусне такава възможност и се хвърли напред, размахвайки диво брадвата си.

Насред движението осъзна, че е била подмамена и се разсмя безпомощно, когато видя как лесната й мишена се извърта с лекота настрани. Смехът й се превърна в скимтене, когато плоският меч на Джарлаксъл я перна здраво по задните части.

Тя започна да се извърта, за да се изправи лице в лице с него, но той бе твърде бърз и я плесна силно още веднъж и след това трети път, преди да се откаже и да отскочи назад.

— По всички правила това би трябвало да се брои за победа — настоя Джарлаксъл. — Защото ако остриетата ми бяха истински, можех на три пъти да съм ти прерязал сухожилията.

— Ударите ти бяха малко високо за това.

— Само защото не исках да нараня краката ти — отвърна той и повдигна вежди.

— Имаш планове за тях?

— Естествено.

— Ако си толкова нетърпелив, трябва да ме оставиш да победя. Обещавам ти, че ще ти е много по-приятно.

— Каза, че ще ме отхвърлиш.

— Промених мнението си.

При тези думи Джарлаксъл се изпъна и отпусна мечовете край тялото си. Погледна я, усмихна се, сви рамене и ги пусна.

Елъри изрева и скочи напред.

Но мрачният елф бе планирал обезоръжаването си внимателно и прецизно, пускайки мечовете от толкова ниско, че да паднат точно върху краката му. Бърз подскок и свиване на крака изпрати и двата меча обратно в ръцете му и той се приземи с превъртане, а остриетата му замахаха така, че да се ударят силно в брадвата на Елъри. Джарлаксъл се превъртя напред точно зад изпънатите ръце на залитащата жена и се озова зад гърба й.

Сграбчи я изотзад с една ръка и допря меча плътно до гърлото й.

— Предпочитам да водя — прошепна в ухото й.

Мрачният елф можеше да почувства как тя потреперва под топлината на дъха му и получи прекрасна гледка към гърдите й, повдигащи се от напрежението на битката.

Елъри се отпусна, а брадвата й падна на пода. Протегна се, отвърза щита си и го захвърли настрани.

Джарлаксъл вдиша дълбоко от аромата й.

Тя се обърна и го сграбчи здраво, притискайки устни към неговите. Изглежда щеше да му позволи да води само дотук.