Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Тя отива в другия край на барплота, за да обслужи трима подозрително млади типове с вид на колежани. После започва да вдига бутилки и да забърква нещо сложно. Слага пред мен висока чаша.
— Заповядай. За сметка на заведението.
Течността в чашата е с цвят на ягодов кул-ейд42.
— Какво е това?
Отпивам една глътка. Има вкус на севън-ъп. Мия се усмихва дяволито.
— Аз съм го измислила. Ако искаш да се отцепиш, това е експресният влак.
— О, така ли! Благодаря. — Вдигам чашата като за наздравица и я изгълтвам. Веднага ме плисва усещането за топлина и пълно добруване. — Господи, Мия. Трябва да го патентоваш. Можеш да наслагаш из цяло Чикаго сергии като за лимонада и да го продаваш в мукавени чаши. Ще станеш милионерка.
— Още едно?
— Разбира се.
Като многообещаващ младши съдружник в „Детамбъл и син, алкохолици без граници“ още не съм установил предела на способността си да поглъщам алкохол. След още няколко питиета Мия се взира загрижено в мен през бара.
— Хенри!
— Да!
— Спирам ти кранчето.
Вероятно няма да направи зле. Опитвам се да й кимна в знак на съгласие, но усилието ми идва в повече. Свличам се бавно, едва ли не с лекота от стола върху пода.
Много по-късно се будя в болница „Мърси“. Мия седи до леглото ми. Спиралата й за мигли се е размазала по цялото й лице. Аз съм на системи и се чувствам зле. Много зле. Всячески зле. Извръщам глава и повръщам в легена. Мия се пресяга и ми бърше устата.
— Хенри… — прошепва тя.
— Да. Какво става, да го вземат мътните?
— Хенри, ужасно съжалявам…
— Нямаш никаква вина. Какво се е случило?
— Ти припадна и аз направих простата сметка… колко тежиш?
— Осемдесет и два килограма.
— Ужас! Вечерял ли си?
Замислям се.
— Да.
— При всички положения онова, което пи, е към четирийсет градуса. А преди това изгълта и две уискита… но си изглеждаше съвсем нормално, после изведнъж ти прилоша и се свлече в безсъзнание, а аз се замислих и видях, че имаш в кръвта си прекалено много алкохол. Затова позвъних на „Бърза помощ“ и ето те тук.
— Благодаря. Мисля.
— Хенри, имаш ли предсмъртно желание?
Започвам да умувам.
— Да.
Обръщам се към стената и се правя на заспал.
Събота, 8 април 1989 година
(Клер е на 17 години, Хенри — на 40)
Клер: Седя в стаята на баба Миграм и решавам заедно с нея кръстословицата в „Ню Йорк Таймс“. Слънчева хладна априлска утрин е и аз виждам как вятърът клати червените лалета в градината. Мама е долу и сади при форзицията нещо малко и бяло. Вятърът още малко и ще й отвее шапката, затова тя току я придържа с ръка и накрая я сваля и я затисва с кошницата.
Не съм виждала Хенри от близо два месеца, следващата дата в Списъка е след три седмици. Наближаваме времето, когато няма да го срещам повече от две години. Като малка възприемах Хенри някак нехайно, смятах, че в него няма нищо чак толкова необичайно. Но сега всеки път, когато е тук, е с един път по-малко, когато ще бъде тук. И нещата между нас са различни. Искам нещо… Искам Хенри да изрече нещо, да направи нещо, с което да докаже, че не е бил някаква сложна шега. Искам. Това е всичко. Искам и искам.
Баба Миграм седи на синьото си кресло до прозореца. Аз съм се разположила на широкия перваз с вестника върху коленете си. Почти сме преполовили кръстословицата. Вниманието ми се е насочило другаде.
— Прочети го още веднъж, дете — подканя баба.
— Двайсет отвесно. Американска маймуна. Седем букви, втората буква е „а“, последната — „н“.
— Капуцин. — Тя се усмихва, невиждащите й очи се извръщат към мен. За баба съм тъмна сянка върху малко по-светъл фон. — Това беше добро, а?
— Да, много добро.
Ставам и се протягам. Ужасно ми се иска да се поразходя. Стаята на баба е уютна, но в нея получавам клаустрофобия. Таванът е нисък, тапетите са на нежни сини цветя, леглото е покрито със синя басма, килимът е бял, вътре мирише на пудра, на изкуствени зъби и на стара кожа. Баба Миграм седи, изящно изправила гръб. Косата й е красива, бяла, но още с червеникав оттенък — от рижата коса, която съм наследил от нея, — и е прибрана на съвършен нисък кок. Очите на баба са като сини облаци. Тя ослепя преди девет години, но вече се е приспособила добре — в къщата се ориентира прекрасно. Опитва се да ме научи на изкуството да решаваш кръстословици, но имам проблеми със съсредоточаването и все не успявам да реша някоя сама докрай. На времето баба ги е решавала направо с мастило. Хенри обича кръстословиците.
42
Безалкохолна напитка. — Б.пр.