Три метра над небето

Степ се обърна към Баби:

— Искаш ли да се возиш с мен?

— Ти наистина си куку.

— Страх те е значи.

— Не ме е страх!

— Тогава вземи колана на Палина.

— Не одобрявам тези ваши състезания и няма да участвам в тях.

Отнякъде се появи синият Boxer на Мадалена. Двете момичета се сразиха с леден поглед. Очите им си казаха хиляди неща.

— Готов ли си? — Мадалена повдигна якето си, показвайки двойния си предпазен колан.

— Разбира се, бейби! — отвърна Степ. — Ех, Баби, жалко за теб! Можеше да се позабавляваш! Страхът е лош съветник, пречи ти да изживееш най-хубавите моменти.

— Казах ти, че не ме е страх. Отивай да се състезаваш.

— Ама ще викаш ли за мен?

— Не, прибирам се вкъщи.

— Не можеш, след сигнала никой не може да мърда.

— Прав е — потвърди Палина и я хвана подръка. — Хайде, оставаш с мен. Ще гледаме само първата гонка и след това си тръгваме заедно.

Баби се съгласи.

— Браво! — зарадва се Степ. — Ето че все пак си дошла заради мен. — После с бързо движение издърпа шала, който тя носеше вместо колан. — Дай ми това.

Вдигна го нависоко. Сцената й напомни за Тери Малой и Баби замахна да го удари, но Степ улови ръката й във въздуха. Стискаше толкова силно, че очите й се наляха със сълзи. Болеше я, но от гордост не каза и дума.

— Повече да не правиш така! — каза той и я пусна.

Мадалена възседна мотора му на обратно, както изискваше правилникът. Разхлаби колана, откопча го и го прекара около кръста на Степ, после се изви назад и се закрепи за краката му. Вдигна глава — Баби беше там и я гледаше.

Моторът се изправи на едно колело, Мадалена затвори очи и се вкопчи в седалката. Степ отпусна кормилото и засили, за да стигне до средата на улицата. Вдигна дясната си ръка. На китката му се вееше шалът на Баби.

Неочаквано четири други мотоциклета се наредиха в редичка. Върху всеки от тях имаше по едно момиче, седнало на обратно. Тълпата ги гледаше развеселена. Някои ги сочеха, други им махаха, викаха ги по име… Но момичетата camomille не отговаряха. Две от тях се поздравиха. Бяха готови.

Мадалена се притисна силно към Степ — разбира се, не от страх. Той се обърна и й се ухили.

Сига събра залаганията. Двама мъже с ягуар дадоха най-много. Единият заложи за Степ, а другият — за моториста до него. Сига напъха парите в джоба на якето си, после вдигна ръка и захапа свирката.

Настъпи тишина. Момчетата бяха готови да потеглят. Момичетата зад тях замижаха — всички, освен Мадалена, която искаше да се наслади в пълна степен на този момент.

Сига рязко свали ръката си и изсвири. Моторите се изстреляха напред, почти веднага се изправиха на едно колело. Момичетата се притискаха силно към своите герои и гледаха как улицата лети под тях, твърда и страшна. Сто, сто и двайсет, сто и петдесет… Първият отляво поднесе, предното колело опря в асфалта със силен удар, цялата тежест се стовари върху амортисьорите и кормилото потрепери. Вторият даде газ и изправи мотора почти вертикално, момичето отзад изкрещя и този мощен звяр Boll D’Or, който тежеше почти триста кила, се спусна нежно, наведе муцуната си и докосна земята като малък самолет без крила.