Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Но тя се чувстваше като затворник. Убежището й нямаше прозорци, тъй като беше изцяло под земята. Можеше да бъде достигнато само по Пътя на Крадците и беше охранявано денонощно. Само най-доверените хора на Фарин, наричани от него „семейство”, знаеха за това място.
Сония въздъхна и отпусна рамене. Оказала се недосегаема за магьосниците и преследващите наградата обитатели на копторите, сега тя се бореше със смазващата я скука. След шест дни, прекарани сред едни и същи стени дори и заобикалящият я лукс вече не я радваше и въпреки че Фарин я посещаваше от време на време, тя нямаше с какво да се занимава, освен да експериментира с магия.
Може би точно това искаше Фарин. Сония погледна към пръчката и почувства нов прилив на разочарование. Въпреки че от момента на пристигането й в убежището беше призовавала по няколко пъти на ден силата си, тя никога не действаше по начина, по който й се искаше. Когато желаеше да изгори нещо, то се преместваше. Когато му кажеше да се премести – избухваше. Когато решеше да го счупи – то се запалваше. Когато тя сподели това с Фарин, той само се усмихна и й каза да продължи с упражненията.
Сония направи гримаса и отново съсредоточи вниманието си върху пръчката. Пое си дълбоко въздух и се загледа съсредоточено в парчето дърво. Присви очи и нареди на пръчката да се търкулне по каменната плоча на камината.
Нищо не се случи.
„Търпение” – каза си тя. Често й се случваше да направи по няколко опита, преди магията да заработи. Събра цялата си воля и заповяда на пръчката да се помръдне.
Парчето дърво остана абсолютно неподвижно.
Застаналата на колене Сония се отпусна върху петите си. Магията сработваше всеки път, когато беше ядосана – независимо дали от разочарование или от омраза към Гилдията. Но извикването на тези емоции чрез мислене за нещо дразнещо беше уморителен и депресиращ процес.
„Но нали магьосниците постоянно се занимават с това!” – напомни си тя. Дали те държаха запас от гняв и омраза вътре в себе си и просто ги изваждаха, когато им потрябват? Тя потрепери. Що за хора бяха те?
Вторачи се в парчето дърво и осъзна, че ще се наложи да направи точно това. Щеше да трупа гнева си и да събира омразата си, и да ги пази за моментите, в които й се налага да използва магия. Ако не го направеше, щеше да се провали и Фарин щеше да я предаде на Гилдията.
Момичето обхвана раменете си с ръце и почувства как я обзема задушаващо отчаяние.
„Аз съм в капан – помисли си тя. – Имам две възможности: или да стана една от тях, или да им позволя да ме убият”.
До слуха й достигна леко свистене – като на предмет, запратен във въздуха. Сония скочи на крака и се обърна.
Върху повърхността на масичка между две от креслата се извиваха ярки оранжеви пламъци. Тя отскочи, сърцето й се разтуптя.
„Аз ли направих това? – запита се. – Но аз не бях ядосана”.
Огънят започна да пращи и да се разраства. Сония отстъпи до стената, несигурна какво трябва да направи. Какво щеше да каже Фарин, когато откриеше, че скривалището му е било запалено? Сония изстена. Щеше да е раздразнен, и леко разочарован, че малкият му домашен любимец-магьосник е загинал.
Димът се издигаше нагоре и се кълбеше под тавана. Сония падна на четири крака, хвана масата за краката и започна да я влачи. От движението пламъците лумнаха. Сония се отдръпна от горещината, вдигна масата и я запрати в камината. Тя падна върху решетката и продължи да гори.
Сония въздъхна, гледайки как огънят поглъща масата. Поне беше открила нещо ново. Масите не избухват в пламъци сами. Изглежда, отчаянието също беше емоция, способна да предизвика магия.
„Гневът, омразата и отчаянието – помисли си тя. – Колко забавно е да си магьосник!”
– Усети ли това? – попита Ротан с треперещ от вълнение глас.
Денил кимна.
– Да. Не беше точно каквото очаквах. Винаги съм мислел, че усещането на магия е като да чувстваш някой да пее. Това приличаше повече на кашлица.
– Магическа кашлица – изкикоти се Ротан. – Интересен начин да го опишеш.
– Ако не умееш да пееш или говориш, ще издаваш някакво хриптене, нали? Може би неконтролируемата магия звучи точно така. – Денил примигна, после се отдалечи от прозореца и потърка очи. – Късно е вече и започвам да съобразявам трудно. Трябва да поспим.
Ротан кимна, но остана при прозореца. Гледаше към последните още неизгаснали светлинки на града.