Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Преди колко време беше това? - попита Лус.
- Около седмица... - гласът на Пен заглъхна, когато тя изчезна в тъмнината зад висок шкаф за папки.
Лус не можеше да си представи защо „Меч и Кръст“ може да има нужда от всички тези кутии. Повдигна капака на една и измъкна дебела папка с етикет „превъзпитателни мерки“. Преглътна на сухо. Може би беше по-добре да си остане н неведение.
- Подредени са по азбучен ред, според имената на учениците - обади се Пен. Гласът й звучеше приглушено и далечно. - Б, В, Г... ето, Григори.
Лус последва шумоленето на книжа надолу по тясна пътека между рафтовете и скоро откри Пен с подпряна в ръцете кутия, борейки се да задържи тежестта й. Беше пъхнала папката с досието на Даниел под брадичката си.
- Толкова е тънко - каза тя, като повдигна леко брадичка, за да може Лус да вземе досието. - Обикновено са толкова по-...ъм... - Тя вдигна очи към Лус и прехапа устна. - Добре де, сега пък аз звуча като откаченото момиче, което преследва момчетата. Хайде просто да видим какво има вътре.
В досието на Даниел имаше един-единствен лист. В горния десен ъгъл беше прикрепено сканирано копие на това, което вероятно беше снимката за ученическата му лична карта. Гледаше право в камерата, към Лус, със слаба усмивка на устните. Тя не се сдържа и се усмихна в отговор. Той изглеждаше съвсем същият, както онази вечер, когато - добре де, не можеше да си спомни точно кога. Изражението му се беше запечатало съвсем ясно в ума й, но не можеше да посочи точно къде го беше виждала.
- Боже, не изглежда ли съвсем същият? - Пен прекъсна мислите на Лус. - А виж датата. Тази снимка е направена преди три години, когато е постъпил за пръв път в „Меч и Кръст“.
Това май беше същото, което си мислеше Лус... че тогава Даниел е изглеждал същият както сега. Но й се струваше, че си е мислила - или се е канела да помисли - нещо различно, само дето сега не можеше да си спомни какво беше.
- „Родители: неизвестни“ - прочете Пен, докато Лус се навеждаше над рамото й. - „Настойник: Окръжно сиропиталище на Лос Анжелис“.
- Сиропиталище ли? - попита Лус, като притисна ръка до сърцето си.
- Само това пише. Всичко друго, изброено тук, е...
- Историята на престъпленията му - довърши Лус, като продължи да чете. - Шляене по обществения плаж след разрешените часове... вандалско повреждане на пазарска количка... неправилно пресичане.
Пен погледна Лус с широко разтворени очи и преглътна на-пушилия я смях:
- Любовникът Григори, арестуван за неправилно пресичане? Признай, че е забавно.
На Лус не й харесваше да си представя Даниел арестуван за каквото и да било. Още по-малко й харесваше, че според „Меч и Кръст“ животът му се заключаваше само до списък с дребни провинения. Всички тези кутии тук долу, а това беше цялата информация за Даниел.
- Трябва да има още - каза тя.
Над тях се чуха стъпки. Очите на Лус и Пен се стрелнаха към тавана.
- Главната канцелария - прошепна Пен, като измъкна от ръкава си книжна кърпичка да си издуха носа. - Може да е всеки. Но никой няма да слезе тук долу, вярвай ми.
Миг по-късно някъде навътре в помещението със скърцане се отвори врата и лампата от един коридор освети някакво стълбище. Тропот на обувки се отправи надолу. Лус почувства как Пен сграбчва ризата й отзад и я придърпва към стената зад един рафт за книги. Зачакаха, като сдържаха дъха си и стискаха в ръце досието на Даниел, което бяха отмъкнали. Бяха страшно загазили.
Лус беше затворила очи, в очакване на най-лошото, когато натрапчиво, мелодично жужене изпълни стаята. Някой пееше.
- Дуууу да да да дууу - тихо напяваше женски глас. Лус проточи врат между две кутии с папки и видя слаба възрастна жена с малко фенерче, закрепено на челото като лампа на миньор от въглищните мини. Мис София. Носеше две големи кутии, едната - сложена върху другата, така че единственото, което се виждаше от нея, беше проблясващото й чело. Заради леките й стъпки изглеждаше, сякаш кутиите са пълни с перушина, вместо с тежки папки.
Пен сграбчи ръката на Лус, докато гледаха как мис София поставя кутиите с папки върху един празен рафт. Тя извади писалка да запише нещо в тефтера си.
- Само още две - каза тя, после промърмори под нос нещо, което Лус не можа да чуе. Секунда по-късно мис София безшумно и плавно се качваше отново по стълбите, изчезнала така бързо, както се беше и появила. Тананикането й остана да се чува още само за миг след нея.
Когато вратата се затвори с щракване, Пен издиша шумно.
- Каза, че има още. Вероятно ще се върне.