Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Подозирам, че моят началник Николай Николаевич хитруваше, когато с активно жестикулиране се кълнеше, че не е близък познат на човека от кметството. Времето, което измина от момента на излизането на Шелковников до появата на Селиверстов, беше точно колкото Коля да позвъни на Миша и да го помоли да дойде, защото този гад „важнягата“ се опъва, а няма как да го укротиш — има гръб в ръководството на прокуратурата.
Въпреки това Михаил Иванович Селиверстов влезе в моя кабинет с изписани на челото достойнство и нещо като оскърбена невинност.
Наистина, в очите му проблясваше безпокойство, а и не се държеше предизвикателно.
— Защо така официално, Александър Борисович? — попита той с дружелюбна усмивка. — Да бяхте ми позвънили, да бяхте казали, че имате въпроси — непременно щях да дойда.
— Виждате ли — отговарям, — ако обаждането не е официално, то и отношението към него невинаги е подходящо. Москва е голяма — няма ред, случи се извънредно произшествие — вие трябва да отидете и отивате. Защото след това можете да се обадите и да се извините. А така, като имате документ в ръцете, никой никъде няма право да ви праща. Само при нас.
— Е, добре — съгласи се Селиверстов с доводите ми. — Какво ви интересува?
— Контактите ви с фирмата „Геронт-сервиз“.
Селиверстов леко опули очи, като че си припомняше за какво става дума.
— Ааа, да, имаше такова нещо. С това ли се занимавате? Нещо сериозно ли са направили?
— Престъпления, Михаил Иванович!
— Какво говорите?! А са такива интелигентни хора, е, без бодигарда, разбира се. Неприятен тип. И какво, да не са обирали старците?
Струва ми се, Селиверстов прекрасно знае с какво са се занимавали Меншов и компанията му, но до някое време реших да се правя на тапа.
— Да, в замяна на жилищата са им вземали нещо съвсем дребно — остатъкът от живота.
— Искате да кажете…
— И между впрочем на съвестта им лежат петнадесет трупа.
— Какъв ужас! Макар че защо да се удивяваме? На районните администрации и на нас ни се налага да регистрираме стотици и хиляди фирми от най-различно естество. Нищо чудно, че поне половината от тях са откровено мошенически.
— Точно затова ме учудва фактът, че през цялото си съществуване „Геронт-сервиз“ се е ползвала от режима на най-облагодетелствана фирма във вашия отдел — извънредна регистрация, пререгистрация и прочие формалности, които са нужни при смяната на собствениците на недвижими имоти. Не е било за красивите им очи, нали?
Селиверстов малко се замисли. Навярно не го хванах неподготвен с въпросите си за „Геронт“, но, от друга страна, още не бях хвърлил всичките си козове на масата.
— Виждате ли, първото, което ме подкупи у този човек…
— Кой?
— Меншов, разбира се. Първото беше, че той известно време е учил в юридическия и ми каза, че твърде добре знае законите, за да ги нарушава. После, той не искаше разрешение за търговска сергия или валутно бюро. Освен сделките с недвижими имоти той се занимаваше и с благотворителност…
Селиверстов извади от папката си няколко листа от тетрадка, изписани на ръка и закрепени с кламер.
— Вижте какви писма ни пишат в кметството пенсионерите — благодарят на „Геронт-сервиз“ за грижите. Тези кошмари, които са правили след това, и на вас не ви станаха ясни веднага, да не говорим за нас. А писмата започнаха да се получават веднага. Това е, така да се каже, челен опит.
— И затова сте им оформяли документите без ред?
— Общо взето, да.
— Защо тогава в този случай не е имало рекламна кампания, съответстваща на такова добро дело? Ако всичко беше представено умело, щеше да стане реклама не само за фирмата, но и за вас, като хора, които са успели да различат и да подкрепят точна оня капитализъм с човешко лице?
— Може би след време точно така и щеше да стане. А сега какво да говорим…
— Михаил Иванович, трябва да ви съобщя, че самият Меншов и членовете на групата му, които са арестувани, вече започнаха да дават показания и ги дават с пълна сила. В техните показания фигурирате и вие персонално.
Физиономията на Селиверстов се измени, но засега не даваше вид, че има от какво да се бои. Него, кристално честния служител, няма смисъл да го клеветят.