Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Гена остана много благодарен и заяви, че вече всички служители на фирмата са негови кунаци7, нека се обръщат към него, ако им трябва помощ.
Трябва да му се признае — Гена не беше забравил дадената дума и дойде веднага. Закара Петров у дома си, нахрани го, напои го и го изслуша. И съобщи мнението си. Най-сигурното място за бегълците е Чечня. Скоро това място ще стане още по-надеждно, защото конфликтът между Москва и Грозни е неизбежен.
— Искаш да отида там ли?
Гена сви рамене:
— Защо да искам? Ти имаш два пътя — при нас или зад граница. Към нас е по-лесно.
Петров беше съгласен с него. Без съмнение ченгетата бяха затворили летищата и гарите така, че дори да имаше чуждестранен паспорт и пълен джоб „гущери“, пак не би успял да се промъкне.
— А твоите земляци да не вземат там да ме… шат през гърлото… като овен? — полувъпросително произнесе Константин.
— Глупости дрънкаш! — махна с ръка Гена. — Ще работиш при моя брат, той е голям човек в Грозни.
Константин нямаше друг избор, освен да се съгласи. След два дни безпроблемно го извозиха извън Москва в просторния багажник на една „Волга“, принадлежаща на чиновник средна ръка от столичното кметство. После го измъкнаха от багажника, но пак го возеха скрит до мястото, защото надбягвайки тяхното возило с форсиран двигател от „Чайка“, по жиците до всички кътчета на страната летеше заповед за всеруско издирване на особено опасния престъпник Петров-Бодила.
Но все пак успяха да се измъкнат.
Руслан Аслангиреев го посрещна радушно, с кавказко гостоприемство, облече го, настани го в апартамент, даде му оръжие и му заповяда да го следва като сянка и да стреля във всеки, когото Руслан посочи.
Такава работа устройваше Константин, още повече че веднъж той демонстрира на стопанина своя коронен номер: вкара в главата на наемен убиец два куршума на разстояние кибритена клечка един от друг. Руслан в знак на приятелство се побратими с руснака Петров, след което той стана недосегаем за каквито и да е посегателства на чеченците. Бандити като самия него се отнасяха към Петров с благоговейно уважение и страх — много ги впечатляваше дяволската му точност.
Руслан много говореше за това, че Дудаев води Чечня към открита конфронтация с Русия и там му е грешката. За криминална територия, в каквато се превръщаше републиката, най-добрият вариант бе да е прилепена към Русия колкото се може по-дълго. Толкова хора бяха навикнали да се крият в родината, а да работят в Русия и даже още по-далеч. Ако се отделяха от Русия, щеше да остане изход единствено към мюсюлманския свят, а там мафията може и да е силна, но няма такова беззаконие като в Русия. Там няма да дадат на чеченците да си разиграват коня. Дудаев го изпорти руската армия, съжаляваше Руслан, той стана прекалено праволинеен, у него има твърде малко източна дипломатическа хитрост…
— Твърде умен си за бандит, Руслан! — изтръгна се неволно от Константин.
Аслангиреев се разсмя:
— Кой ти е казал, че съм бандит? Аз съм банкер!
На Петров му харесваше в Грозни. Тих град, независимо че бе пълно с бандити. Някакъв кавказки вариант на Запорожката Сеч. След като очисти наемния убиец, вече не му се налагаше да стреля, виж да пие и гуляе — практически всяка вечер, защото и Руслан обичаше гуляите.
После всичко свърши и започна лудницата, наричана в политиката „локален конфликт“.
А. Б. Турецки
1.
Дойдох на работа с двучасово закъснение — толкова си дадох за почивка след нощното преработване. Известно време седях на бюрото, тъпо загледан в голата стена насреща. Може би беззвучно, само подсъзнателно се молех на висшите сили да помогнат на Слава Грязнов да намери Бодила или поне да попадне по дирите му.
Сутринта успях да заведа в детската градина дъщеря си, после без бързане да закуся в компанията на скъпоценната си съпруга. Даже я закарах лично на дневната репетиция и се явих на работа като порядъчен еснаф.
7
Приятели. — Б.пр.