Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Сред хората Птичката имаше име, фамилия и приятелския прякор Кривия заради изгърбването. В миналото бе алкохолик, наркоман и джазмен. Препитаваше се със свирене на саксофон по подлезите, после пропиваше спечеленото. Някога той беше нелош музикант. Дори сега, независимо от треперенето на ръцете, все още можеше да изсвири нещо такова, което дори не бяха и сънували младите недорасляци, предпочитащи инструменти, които при включване в контакта свирят сами. Познавачите го ценяха за това и понякога някои от новозабогателите го канеха да свири на разни тържества за храна и хонорар. За подобни случаи Птичката имаше хубаво малиново сако, бяла риза и папийонка. Принципно той не участваше в нищо друго, освен в свирене за пари, пиянства и препродажба на грамофонни плочи. Последния бизнес наистина напоследък хич го нямаше.
Преди да излезе, на Слава му се обади Турецки, насочи го към кавказеца Гена, който някога е бил клиент на Меншов, а после помогнал на избягалия Бодил да се измъкне от Москва. Това беше много навреме, сега можеше да зададе на Птичката по-конкретни въпроси.
Срещнаха се в специален апартамент на криминалната милиция. Тъй като жилището нямаше определен собственик, всеки посетител не можеше да знае какво го очаква там. Добре, ако беше само батарея празни бутилки край дивана и боклук в кухнята. В банята можеше да се намери женско бельо — това значеше, че някое ченге любовчия е водил като източник на информация приятелката си. Наистина гафове не ставаха, посещенията в апартамента бяха строго регулирани, двама агенти не можеха по никакъв начин да се срещнат на една явка. И макар да казват, че всяко правило си има изключение, Слава не си спомняше подобно нещо.
На път към апартамента Грязнов купи три бутилки бира — Птичката много си падаше по този продукт, особено на аванта. А Слава мислеше не само какво да попита информатора, но и дали да му каже за произшествието, станало в кабинета на майор Грязнов. Чисто по човешки трябваше да предупреди агента, че агентурното му дело би могло да е било прочетено от външен човек. От друга страна, ако го предупреди, а тревогата се окаже лъжлива — ценният информатор ще пропадне, ще се притаи и ще се покрие. И ще бъде прав.
Грязнов отключи апартамента, огледа го, отвори прозорчето, за да се проветри миризмата на изоставено помещение, и скри бирата в хладилника. В неговия бял модерен търбух се виждаха няколко глави лук и рибна консерва.
След петнадесет минути кратко издрънча звънецът — пред вратата стърчеше като недорисуван въпросителен знак агентът Птичка Божия.
Слава отвори вратата и пусна госта.
— Сядайте — покани го той към креслото. — Веднага идвам.
Извади бирите от хладилника, след кратък размисъл взе и консервата и измъкна две вилици и нож.
Като видя каква трапеза подрежда Грязнов, Птичката се оживи. И без това слабото му и сбръчкано лице със синкави дебели устни се смръщи още повече.
— По какъв случай такъв прием, драги куме? Да не сте решили с тихо тържество да пуснете стареца в пенсия след толкова години каторжен държавен труд на нивата на правосъдието?
— Когато те пусна, Птичка, ние с теб ще пийнем шампанско.
— А може ли да внеса малки корекции в менюто на бъдещия празник?
— Е?
— Ако е възможно, да заменим шампанското с оня „Разпутин“, дето намига.
— Добре — кимна Грязнов. — Така и ще направим, ако дотогава не ме изритат от органите.
— Тогава и вие, също като Александра Ивановна, ще ме предадете в ръцете на някой честолюбив глупак. И той ще ме гони, старото магаре, през цяла Москва…
— А може би не, Птичка, ще си идем заедно — опита да утеши унилия алкохолик Грязнов.
Но той поклати глава:
— При цялото ми уважение… на вас, както и на крадците, не бива да се вярва.
На Грязнов му стана малко досадно, че с негова помощ Птичката подкара разговор на деликатна и болна тема.
— Добре, старче, ще обсъдим това, когато и двамата излезем в пенсия. А сега ми разправи каквото можеш по повод моето поръчение!