Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Да, да, първо службата… Знаете ли, куме, вашият приятел Бодила в Москва не го познават много. Тих човек е бил…
— Защо бил? — наостри се Грязнов.
— Не, аз не в този смисъл. Възможно е той да си е жив и здрав някъде. Само че в тоя битак, където имам честта да се мотая, за него знаят малко. Но казват, че сега май Бодила се шматка с мургавите и работи при тях, в планините.
— Това знам и без теб, маестро. Давай нещо по-прясно, че въпросът за хонорара ще увисне!
— Това е удар под кръста! Няма на вас да разправям, че тукашните кавказци доста са се притаили… При вас сега провеждат ли се политинформации?
— За какво говориш?
— Питам дали има смисъл да обяснявам защо са се притаили.
— Не.
— Много добре. Та значи, особено опасните, които са се забъркали в нещо, вече са разкарани от града. Някои към къщи, а други в Подмосковието…
— По-конкретно!
— Не знам.
— Добре. Разправяй каквото знаеш.
— Тъкмо в навечерието на нашата трогателна среща имах честта да изпълня две парчета в ресторант „Лозана“ на „Пятницка“ Държат го децата на Шамил.
— Кой? — не разбра Грязнов.
— Ами чеченците. Или чечените?
— Каква разлика има?
— Може и да няма. Та значи там вървеше някакъв мафиотски семинар за обмяна на опит или за поредното разделяне на столичния град на родови аули. Хората на изкуството, както знаете, трябва да стоят над битките. Към което и се стремях. За мен организираха малка, но богата масичка в ъгъла, а те самите седят като Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа на маса във формата на буквата „П“. Седят и пият, а аз си разхождам свирката насам-натам и дудна нещо меланхолично. В тая кръчма е свърталище на чеченци, та когато се разхождах край гнезденцата им, чух как Лешояда говори нещо тихо, но сърдито на съседа си. Дословно, разбира се, не помня, но се обиждаше, значи скоро ще му затворят сергията, а пък Гена…
— По име ли го нарече?
— Да, само името. А пък Гена, казва, изпраща своя човек, че и някакъв руснак отгоре и иска да ги скрия в лагера. Е, добре, вика, Исмат може да го скрия там, ще мине за бежанец, ама руснакът, че и ранен на това отгоре…
— Стоп! Кога беше това?
— Вчера. Тъкмо след като се обадихте с вашата поръчка, звъннаха и от „Лозана“. Аз иначе щях да размисля, но след като ме насочихте към Кавказ, трябваше да отида.
— Не се пудри, Птичка! Хапнал си, пийнал си, а сигурно и нещо на ръка са ти дали.
— Това вече е търговска тайна!
— Не се бой, няма да ти го приспадна от хонорара! Значи казваш, в лагер за бежанци?
— Не го казвам аз. Така каза оня чеченец, Лешояда.
— Защо го наричаш така, носът му е като патладжан?
— Вярно, но прякорът му е такъв.
— Познаваш ли го?
— Знаят го всички, дето карат мерцедеси.
— Значи да търсим Лешояда? И лагера за бежанци. Къде има наблизо такъв лагер?
Тези въпроси Грязнов задаваше на самия себе си, за да се включи по-бързо паметта под въздействието на устната реч и да даде нужната информация, ако, разбира се, я има в мозъка.
Но агентът сметна за необходимо да отговори на някои от тях:
— Лешояда няма защо да го търсите. Той работи в автосервиз номер осем, името му е Коля. Лагерът за бежанци е някъде в Подмосковието, защото Коля е карал хората, както разбрах, с колата си.
— Той като механик ли работи в сервиза?
— Той не работи в обичайния смисъл на думата. Човекът притежава сервиза. Разбрахте ли ме?
— Да, благодаря.
— Няма нищо. В ада ще се оправим.
— Защо в ада?
— А къде другаде с нашата работа?
— Е, може поне в чистилището — провлачи Грязнов, после стана от масата. — Седи и си пий, аз ще се обадя по телефона…
Докато Грязнов звънеше, Кривия посмукваше бирата си, въртеше из ръце чашата, въобще тъгуваше.
Майорът се върна, изпи на екс останалото в чашата си и каза с въздишка:
— Е, това е, тръгнаха нещата. А за Гена знаеш ли нещо? За този, дето дава задачи на Коля.
— Освен името, практически нищо. Само слухове. А според тях той контролира някаква солидна търговска банка, пере през нея пари за родната си Чечня. Имал и брат, но той като че ли се разкарал към къщи.
2.
— Даа, това е интересно, но за щастие не ми е нужно.