Момиче за шпионина

— Чий приятел?

— На Меншов, чий друг? — Селиверстов ме гледа с досадно недоумение. — Не си мислете, Михаил Иванович, че съм пълен тъпак.

— Просто нашият разговор се записва, затова се стремя формулировките да бъдат точни. Продължавайте!

Той оглежда със съмнение бюрото ми, на което няма нищо, освен химикалката, купчинка папки с различни дела и чист лист хартия, после продължава да разказва, но вече без да бърза, обмисляйки всяко изречение.

— Приятелят на Меншов е или грузинец, или дагестанец, аз трудно ги различавам. Не знам фамилията му. Казва се Гена. Занимава се вероятно с някакви тъмни дела, има, разбира се, статут на бежанец. Впрочем не мога да твърдя със сигурност, защото не съм му виждал документите. Когато Меншов вече беше в следствения арест, този Гена ми позвъни и казва: „Помогни ми, трябва ми колата ти за един ден.“ Имаше предвид служебната волга естествено. Казвам му, защо? Ти си имаш мерцедес. Моята каруца, вика, се счупи, а трябва спешно да пътувам. И добави: „Ако се боиш нещо, ела ти с колата, даже така ще е по-добре. Тъкмо ще видиш, че нищо лошо няма да направим на колата ти, давам ти дума, а моята дума я знаеш.“ Трънки знам, само че не ми стиска да споря с него. Нямам си друга работа, та с него ще пътувам, но и не отказах. Добре, казвам, вземай я. Той и пътен лист успя да ми изкрънка, и взе колата с шофьора…

— Какъв пътен лист му изписахте? В какво направление?

— Гена каза, че му е все едно, само да е на петдесетина километра извън града.

— Добре, а после?

— Писах му Можайск. И моят шофьор замина. Беше преди обед. Когато се върна, го попитах: стана ли нещо? Той ми разказа. Накратко, извозили един човек в багажника извън града. И, види се, не какъв да е, защото както Фьодор ми разказа, два пъти по пътя ги спирали милиция и КАТ, но като виждали, че колата е на кметството, не я претърсвали. Някъде след Одинцово човекът от багажника се прехвърлил в купето. А малко преди Можайск ги чакал мерцедес. Мъжът от багажника и вторият, който седял до Фьодор, му казали, че е свободен, седнали в мерцедеса и заминали. Моят шофьор разправяше, че в багажника са возили оня червендалестия, който винаги съпровождаше Меншов…

Уточних кога е станало всичко и разбрах: Петров-Бодила е преминал нашите кордони в багажника на служебната волга на Селиверстов. Макар историята както на отделните страни и народи, така и на отделните личности да не познава условното наклонение, не можех да не си помисля, че ако не се беше подложил добрият рушветчия Миша, вероятно Бодила нямаше да успее да се измъкне. И ако не се беше измъкнал, нямаше да виси сега на моя врат, а и на всички ни, защото това вече е международно дело. Сдържам се да проявя емоциите си, като гледам охранената чиновническа мутра, но си мисля, изпускайки псувните, примерно следното: ох, няма да се возиш повече на лична кола с шофьор и ти обещавам, че няма да спиш спокойно!