Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
А външно му се усмихвам и говоря тихо, почти ласкаво. Но от думите ми Михаил Иванович го присвива коремът.
— Това, че разказахте за случая, е добре. Човекът, който се е крил в колата ви от милиционерските постове, е бил не просто телохранителят на Меншов. Той е бил също така и основен изпълнител на убийствата на станалите излишни пенсионери. Вие, разбира се, няма да носите отговорност за непосредствена помощ на особено опасен престъпник, но вашето косвено участие е безспорно. Във всеки случай сте допуснали престъпна безотговорност, когато сте предоставили служебната си кола на външни хора, при това престъпници, криещи се от милицията. Освен това не мога да оставя без внимание показанията на Меншов, че редовно ви е давал определени суми като заплащане за бързото придвижване на документите…
Специално говоря с безцветен глас и канцеларски език, защото тоя бюрократ най-добре разбира тази лексика. И виждам как се снишава, сякаш изпихва човекът, смятащ се за един от безчислената армия собственици и царчета на столицата. Разбира се, не се залъгвам: след час, час и нещо той ще спре да хленчи и ще развие бурна дейност за собственото си спасяване от затвора. В нашето ведомство на негова страна ще бъде Шелковников, макар че ако почувства силна съпротива, ще захвърли нещастника на произвола на съдбата. Все пак собствената кожа е най-мила. Възможно е да не успея не само да опандизя Селиверстов, но даже и да го изгоня от работа. Е, нищо! Поне докато е при мен, да пукне от страх…
— Ако искате, аз накратко ще ви изложа какво ви инкриминира Меншов — казвам сладко. — С други думи, Михаил Иванович, какво ви клепа бившият директор на „Геронт-сервиз“.
— Би ми било любопитно — измъчено се усмихва Селиверстов.
— Как е започнало всичко и с какво е тръгнало според него, засега няма да говорим. Ще намерим време и ще проведем очна ставка. Ще ви кажа само, че Меншов назовава поне осем случая, когато ви е предавал пари, всеки път от сто и петдесет до триста долара за по-бързото пререгистриране на апартаментите, както и в случаите, когато в документите е имало нередности. Бива си го, а?
— Лъже… клевети ме… — прошепна Селиверстов, сетне гласът му се извиси. — Животно неблагодарно! Козел такъв!
После ме погледна, осъзна се и тихо промълви:
— Извинете.
— Нищо, мога да ви разбера. Значи така, Михаил Иванович, за днес толкова, но скоро ще ни се наложи да се срещнем пак. Предполагам, че сте уважаващ закона гражданин, затова няма да ви искам декларация да не напускате града. Но се постарайте да не ходите никъде в близките дни, а при крайна необходимост ме известете къде отивате и за колко време! Става ли?
Селиверстов кима и пита:
— Мога ли да си ходя?
— Да. Дайте да ви подпиша пропуска.
Когато той с разклатена походка се приближава до вратата и хваща дръжката, аз не се удържам и му извиквам:
— Михаил Иванович!
Той трепва и започва да се обръща бавно към мен.
— Пазете се и помнете, че доброволното признание смекчава вината на обвиняемия…
Течението на живота
1.
Слава Грязнов стана много подозрителен след историята с чантата на полковник Скворцов. Държеше се необикновено сдържано в разговори с колегите, старателно заключваше сейфа си, чекмеджетата на бюрото и стаята дори да отиваше до съседния кабинет на капитан Нечаев. Вячеслав допускаше, че в кабинета му е проникнал вътрешен човек по указание на Савченко, но разбираше, че биха могли да го свършат и онези от службата на покойния полковник. Всичко това навеждаше на печални размисли. Ченгето Грязнов не се страхуваше, че ще го изгонят от службата — и без друго последните години беше на ръба. И ако все още беше на служба, то бе само защото горе, освен недоброжелатели и врагове, оставаха или се появяваха и приятели. В края на краищата той беше професионалист и винаги щеше да си намери работа. Та ако ще да е при самия Женка Жуков, който държеше една от солидните московски охранителни агенции. Грязнов не се боеше да загуби пагоните си — обидно щеше да бъде, ако с него си играеха момчетата от „Лубянка“. Толкова пъти ги бяха водили за носа, хубаво би било пак да им покажат как трябва да се работи. Обаче работата беше там, че след разформироването на КГБ „Лубянка“ и „Петровка“ практически нямаха общи интереси.
Грязнов се канеше да отиде на среща с агента по прякор Птичка Божия, който някога работеше за майката-началничка Александра Ивановна Романова. Излизайки в оставка, тя предаде своите права над ценния осведомител лично и тайно от всички на Грязнов. Птичката, разбира се, леко се натъжи: той се надяваше, че с пенсионирането на Романова ще свърши и неговият малко уважаван в обществото и много опасен труд. Но с времето привикна, нагоди се и започна дори да се пазари на срещите за увеличаване на хонорара.