Кралят на казиното

— Ти трябва да идеш при Анпилов! — засмя се Грязнов.

— Анпилов е мъж на място. Първо, не можеш да го купиш. Второ, той не лъже, а говори онова, което мисли. — Монголеца отиде до масичката с пощата, видя някакъв бял плик, отвори го, прочете бележката и извади няколко цветни снимки. — Я погледни, Грязнов!

На снимките беше Робърт Уест, явно фотографиран в казино, защото около него — някои седнали, други прави — имаше тълпа от елегантно облечени мъже. В един от тях Слава позна полковник Павлов.

— Абе казваха ми, ама аз не обърнах внимание. А я го виж как се е разпищолил!

— За какво става дума?

— Не ти ли е позната тая мутра? — бодна с пръст Ваня физиономията на Уест върху снимката.

— За първи път го виждам.

— А за руските казина не си ли чувал?

— Разправят, че се е появил някакъв спец на „двайсет и едно“. Обирал всички наред!

— Е това е той! — Монголеца отново прочете бележката. — Я виж… Монако, Сан Марино, Марсилия, Париж… Чак в Щатите отишъл! Копелето му гадно! Добре. Ще я видим ние тая работа.

— Що не ми подариш някоя — каза Грязнов и избра една снимка с Павлов.

— Вземи я — малко колебливо отговори Монголеца. — Понапарихме се с тебе, водчица си пийнахме, полафихме си, с главния свидетел те запознах… Какво още жадува душицата ти?

— Ще ми се да поплувам, не съм се къпал в Южно Китайско море…

— Ще те заведат.

— Сам ще ида. Наблизо е.

— Носиш ли си плувки?

— В хотела са.

— Ето на, виждаш ли. Ще те придружи човек.

Излязоха на двора и тутакси отнякъде се появи мършав китаец.

— Името му е Сюй. Говори руски — каза Ваня и обръщайки се към китаеца, добави: — Заведи господина на плажа.

Плажът се оказа миниатюрно островче от пясък на територията на вилата, оградено от висока бамбукова ограда. Под едно дърво с широки листа, чието име Слава не знаеше, имаше малко бунгало, пак така от плетен бамбук. Вътре беше прохладно и чисто, безшумно работеше климатикът. В единия ъгъл имаше хладилник, в който Слава видя разнообразни напитки и плодове. Върху кръгла ниска масичка бяха подредени на купчинки малки и големи хавлиени кърпи, разноцветни плувки.

Грязнов остана в морето дълго. Водата беше топла и прозрачна. Мяркаха се ята дребни рибки, на дъното лежаха едри сепии.

Когато излезе от водата, видя бързащия към него Сюй с голяма хавлиена кърпа в ръце. Китаецът понечи да го избърше, но Слава се възпротиви:

— Благодаря, Сюй, благодаря — и взе кърпата от ръцете му.

След като се подсуши, влезе в бунгалото, оставяйки вратата отворена, защото смяташе, че китаецът ще го последва, но Сюй остана навън. Слава извади от хладилника кутийка сок, плодове и еднолитрова бутилка вино.

— Влизай, Сюй — подвикна той.

Отговор не последва.

— Ама ти какво? — излезе на вратата Слава.