Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Бира. Две — показа той два пръста. — И водка. Сто и петдесет грама.
Китаецът напълни две чаши с бира, капна в порцеланова чаша водка, погледна въпросително клиента, и добави още.
— Уфф! — въздъхна Слава, взе бутилката от ръката му и безпогрешно си доля нормата. — Ето така, господин Ли!
— Ли! Ли! — радостно се усмихна китаецът, сочейки с пръст гърдите си.
— Я виж ти! — искрено се изненада Грязнов. — Ама верно си бил Ли значи!
След двете бири и водката настроението му значително се повиши. Той вървеше по улицата, надничаше в миниатюрните магазинчета, барчета, кафенета, съвсем плътно наредени едно до друго. Носеха се апетитни миризми на китайска кухня и по едно време Слава усети глад, влезе в най-близкото заведение и си поръча нещо като европейските кренвирши, обилно залети със сос и гарнирани с някаква зелена салата. И чак когато излапа „кренвиршите“, му хрумна подозрението дали пък не е ял змия. Дълго разучава менюто, като с разговорника се опитваше да разбере какво е било това ястие, но не успя, махна с ръка и продължи разходката си. Улицата го изведе на морето. В далечината плаваха най-различни морски съдове, недалеч се виждаше пристанището, край което се полюшваха на рейд белоснежни яхти. По крайбрежието се извисяваха небостъргачи.
Слава спря минаващия покрай него китаец, който тутакси оголи зъби в усмивка и се поклони.
— „Виктория“! Хотел „Виктория“! Къде е?
Китаецът забърбори нещо, после му направи знак да го последва.
Хотелът се оказа наблизо, бяха извървели не повече от стотина-двеста метра.
— Благодаря — учтиво се сбогува Грязнов и дори се поклони.
Китаецът обаче не си тръгваше, гледайки го с очаквателна усмивка.
— А-а — досети се Слава и му даде един долар.
Когато влезе във фоайето на хотела, при него тутакси дойде висок китаец в бял костюм и му заговори на английски. В отговор Слава гръмко се прокашля в шепа.
— Какво ще обича господинът? — с мек акцент попита на руски китаецът.
— Да пийна нещо — изтърси Слава първото, което му хрумна.
— В ресторанта, бара или в сепаре?
— В бара.
— Моля, заповядайте — галантно му посочи с ръка китаецът.
В бара беше прохладно, тихо свиреше музика, Грязнов си поръча коктейл и седна на една маса до прозореца с изглед към морето. Неслучайно беше влязъл в този хотел, знаеше, че докато Турецки и Саргачов се мотаят по разните му там началства, той ще дойде тук, та дано попадне на някаква следа. Тайно се надяваше да се запознае с момичето, при което е бил наръган лидерът. Все щеше да намери някакъв подход към тая фльорца, с колко такива се е разправял досега. Пък тя току-виж се изтървала за нещо и го ориентира накъде да търси. Но изведнъж Слава започна да се притеснява. Да предположим, че я открие. А после? Тя ще си бръмчи на китайски, а той — на руски. И разговорникът няма да помогне. Трябва му преводач. Например Саргачов.
„Не, няма нужда — помисли си Слава след кратко колебание. — Ще се справя и сам. Може пък тя да поназнайва руски? Я как го праска оня изтупан китаец, трябва да беше портиерът!“
Повечето посетители в бара бяха чужденци. Чуваше се смях, непонятна реч, млада двойка унесено танцуваше на дансинга. Окуражен от мисълта, че момичето може да разбира руски, Грязнов допи коктейла си и се върна във фоайето. И пак така услужливо при него дойде китаецът с белия костюм, явно портиерът, както бе предположил.
— Господинът би искал да си поотдъхне?
„Да става каквото ще! — помисли си Слава. — Или ав, или дав!“
— Господинът би искал да узнае подробности около убийството на руския гражданин Кузмински — отсече той и подаде на китаеца служебната си карта. — Частна детективска агенция. Водя разследване.
По лицето на портиера не трепна нито едно мускулче, погледът му си остана все така приветливо услужлив, макар че той проучи най-внимателно картата, а когато я върна, леко се усмихна:
— Нищо не ми е известно, господин директор.
— Дори дали изобщо е имало убийство, нали? — ехидно попита Слава.