Кралят на казиното

— Както ви е добре известно, в нашата работа играят немалка роля някои специфични обстоятелства.

— Да разбирам ли, че не е по силите на спецслужбите в Хонконг да се разправят с господа като Джек Кан? — директно попита Турецки.

— Няма господа като Джек Кан. Той е единствен. Впрочем какво впечатление ви направи господинът?

— Най-добро.

— И на мен ми прави най-добро — усмихна се със задоволство шефът. — Той би ми направил прекрасно впечатление, ако не ми беше известно, че оглавява мафиотските структури в Хонконг, свързани с наркобизнеса и търговията с оръжие.

— И какво лошо има в това, че господин Кан търгува с оръжие?

— Зависи с какво оръжие.

Господин Би дълго и втренчено се взира в очите на своя събеседник, стана и закрачи из кабинета, димейки с цигарата, после рязко се спря.

— Като дисциплиниран чиновник аз ще се подчиня на всяко законно правителство, което ще заеме мястото на сегашната власт. Но ще положа всички усилия тази смяна да стане без кръв или поне с малко кръв. И ето защо ни трябва, просто ни е необходима помощта на вашите спецслужби.

— Да си призная, не виждам…

— Ние сме сериозно разтревожени от неограниченото, безпрецедентно обогатяване на хонконгските магнати в наркобизнеса. От Русия влиза валута в брой по каналите на вашата мафия. И не от време на време и по малко, а на цели потоци! Изпрани са милиарди долари, от които огромен процент е отишъл по сметките на нашите мафиоти. А има ли пари, ще има и оръжие. Всякакво. И в нужния момент то ще бъде пуснато в действие. Аз не искам жертви, не искам кръв… Разбирате ли ме?

— Да, господин Би.

— Още при първата ни среща ми вдъхнахте доверие. Моля, предайте думите ми на хора от най-висок ранг, но на които вярвате.

— Ще се постарая.

— Радвам се, че се запознахме. Кога си заминавате?

— Вероятно тази нощ.

— Можете да докладвате, че хонконгската полиция е изпълнила с чест своето задължение: убиецът е намерен и идентифициран.

— И естествено, той се оказа господин Цзен?

— Естествено — потвърди шефът.

— И Цзен е бил идентифициран от госпожа Лянсан?

— Че от кой друг? Тя е очевидка — единственият достоверен свидетел. Всъщност тя идентифицира не живия Цзен, а неговия труп. С известни усилия, но го позна.

— Водата, особено морската, силно, а понякога до неузнаваемост променя външността на жертвата…

— Много сте съобразителен, господин Турецки.

— Основната ми специалност са наказателните дела.

— И още. От днес госпожа Лянсан е собственичка на една вила край морето с уютен плаж и руска баня — лукаво се усмихна господин Би. — Желая ви добър път, господин Турецки.

— Довиждане, господин Би.

В Москва пристигнаха в десет часа сутринта, а в единайсет Турецки вече седеше в кабинета на зам. главния прокурор на Русия. Меркулов внимателно изслуша доклада му, който продължи не по-малко от половин час, без да го прекъсва и да задава въпроси, като същевременно разлистваше материалите от папката на господин Би.