Кралят на казиното

— Това ли е всичко? — попита накрая Александър, когато забеляза, че Слава започна да се повтаря.

— Ами да.

— Значи Монголеца не пожела да се запознае с мен…

— Не си падам, вика, по „важняците“.

— Монако, Сан Марино, Марсилия… — разглеждайки снимката, каза Турецки. — Тучни места. И с колко според тебе са се натоварили там?

— С много. А и с още колко ще се натоварят! Мирише на милиони.

— Казах ли ти, че Павлов е служител на ФСБ?

— Ти изобщо не говориш с мене, само ръмжиш — ехидно отговори Грязнов.

— Не му е дошло времето още да ти разкажа всичко.

— Отдавна го разбрах. Може да не съм много умен, но имам глава на раменете.

— Не се обиждай — меко каза Турецки. — И аз самият още съм с догадки, подозрения, съмнения. Какви са ти плановете за днес?

— Никакви.

— За бога, моля те зарежи тия твои детективски изпълнения!

— Това заповед ли е?

— Ако щеш, заповед.

— Нямаш проблеми! — усмихна се Грязнов. — А твоите планове какви са?

— Саргачов искаше да ме запознае с някой си господин Джек Кан.

— Американец?

— Полуруснак-полукитаец. Между другото, голям мафиот.

— Недей да пиеш чай. Особено пък с тръпчив аромат — посъветва го Слава.

— А китайката защо те е поила?

— Както ми каза Монголеца — за да не попадна в лоша компания.

— Голям веселяк бил тоя Ваня! — разсмя се Турецки.

— Пада и философ. Той, братле, си има своя теория за спасението на Русия. По пътя към хотела ми я каза.

— Значи и Ваня се писа спасител на Русия… „Бий белите, докато почервенеят, и бий червените, докато побелеят!“ Така ли?

— Приблизително… Мангалите да се изтребят до крак, чифутите са се изпратят в Израел, а комунягите — в лагери!

— Руснаците ще превиват гръб, а император ще им бъде всепризнат бандит — продължи Турецки.

— Всичко е възможно, Саша — сериозно отбеляза Грязнов. — Всичко е в ръцете му. Не бях направил и една крачка, а той вече знаеше за мен, бяха му докладвали!

— А, да — сети се за нещо Турецки. — Внимавай с твоите двама „афганци“, дето ти ги е пробутал Саргачов — и в отговор на въпросителния поглед на приятеля си добави: — Разговаряхме по тоя въпрос. Нещо крие… Е, хайде, аз тръгвам.

— Успех.

Джек Кан беше точно такъв, какъвто си го представяше Турецки след паметния разговор със Саргачов на Патриаршеските езера. Висок, жилест мъж със светла коса и живи черни очи. Той посрещна гостите си радушно, с истински руски размах, но Турецки се сети за срещата с господин Би и отказа каквито и да било концентрати. Прие да пие само сухо испанско вино, с което доста изненада домакина. При разговора у него се създаде впечатление, че Джек Кан искрено обича руснаците, вълнува се от състоянието на държавата, но твърдо вярва, че Русия ще излезе с чест от бездушието и ужасната летаргия, че накрая ще дойде човек, който ще изведе страната към благоденствие и просперитет. „Православие, монархия, народност. Цар е нужен на майчица Русия“ — често повтаряше Кан.