Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
Турецки не проявяваше особен интерес към монархическото движение, но си спомни, че през май, в деня на коронацията, ще бъде открит паметникът на руския самодържец Николай Втори. „Парцал! Тъпо говедо! Пияница! — избухна Кан. — Писмено да се отрече от престола?! Да остави държавата на произвола на съдбата, да я разкъсат на парченца?! И на това цар ли му викат?! Павел не се отрече, умря, но не подписа, и така запази монархията! А беше в много по-лошо положение от Николай! Кой знае какво са правили с него Пален, Бенигсен и разните му там Зубови?!“ Турецки слушаше, като същевременно си мислеше с горчивина, че този човек, който по някакъв свой начин очевидно искрено обича Русия, може всеки момент да продаде някоя мъничка атомна бомба и тя ще причини големи щети не къде да е другаде, а именно в Русия. По-късно разговорът се прехвърли към родословието на Кан и Турецки узна, че предците му — порусени немци — са се изселили от Германия още по времето на Петър Първи, през царуването на Елисавета негов прапрапрадядо получил дворянска титла, а родословието му по майчина линия е чисто руско, от старата дворянска фамилия Матвееви. Кан показа няколко редки снимки на адмирал Колчак, оригиналите на негови писмени разпореждания, дневника на професор Гинск, негов сподвижник и заместник. С една дума, срещата мина доста изискано, в дух на взаимна любезност, но Турецки не извади никаква полза от нея, освен че видя отблизо един голям мафиот.
По-късно той се обади на господин Би, който му предложи да се видят насаме. За десетина минути Саргачов го откара и спря колата пред сградата на спецслужбата. Долавяйки смущението му, Валерий отвори вратата и се усмихна:
— Върви. Не ти трябва преводач.
Веднага след приветствените ръкостискания Турецки върна на господин Би папката с материалите.
— Надявам се, че сте ги прочели внимателно? — попита шефът.
— Постарах се.
— И какво ще кажете?
— В Москва има хора, много по-компетентни по тези въпроси — уклончиво отговори Турецки.
— В такъв случай можете да покажете папката в Москва.
— Много съм ви признателен, господин Би — искрено благодари Турецки.
— Ние с вас се борим за една кауза, господин Турецки. Много пъти съм казвал и пак ще повторя: ние сме твърде обезпокоени от срастването на хонконгския и руския наркобизнес. И смятаме, че от някой отдел в руските спецслужби изтича информация.
— Каква информация?
— Изходяща от нас.
— Предположението ви е доста сериозно.
— Не е предположение, а твърдение.
— Кого конкретно подозирате?
— А вие?
— Така доникъде няма да стигнем, господин Би.
— Но ние положихме доста усилия — потупа папката господин Би.
— Покажете си всички козове и аз ще покажа моите.
— Конкретно подозираме полковника от ФСБ Анатолий Павлов.
— Бих се съгласил с това предположение, ако разполагах с конкретни доказателства.
— Важното е, че нашите мнения съвпадат — облекчено отбеляза шефът.
— Да, но всичко това изисква внимателна проверка — каза Турецки.
— Що се отнася до задграничните пътувания на господин Павлов, ние знаем някои неща. Например че с госпожа Стрелникова се е запознал преди няколко години в Лондон.
— С много хора е могла да се запознае госпожа Стрелникова…
— Обаче именно след това запознанство започва стремителната й политическа кариера. Имате право, хората се запознават и разделят, понякога — за известно време, най-често — завинаги. В дадения случай тяхното познанство преминава, меко казано, в приятелство, което заяква с всяка изминала година. — Господин Би отвори някакъв плик и извади от него няколко снимки, които подаде на Турецки. — Поразгледайте ги, любопитни са.
Част от снимките, на които сияеше усмихнат Ваня Монголеца, бяха направени в ресторанта на „Виктория“, а две-три — в хотелската стая, на тях Павлов и госпожа Стрелникова бяха в доста интимни и недвусмислени пози.
— Страстна жена — разпери ръце Турецки. — Какво да се прави?
— И ние сме на това мнение, ето защо не придаваме особено значение на сексуалния й живот.