Кралят на казиното

— Другарю подполковник! Живо-здраво! — сграбчи го Миша с огромните си лапи и го притисна до мускулестите си гърди. — Я глей къде се срещнахме, а?

— Аз съм бивш подполковник.

— Изритаха ви? И за кво?

— Може би защото бях спец да ловя такива като тебе.

— Сигурация — ухили се Слона. — Сега добрите ченгета не са на мода.

— Прав си, Миша — съгласи се Грязнов.

— А за къв директор си се писал?

— На частна детективска агенция. Да ти покажа ли тапията?

— Ако потрябва, ще я видим — намигна Мишка. — Хайде, ела.

— Къде?

— Нали се интересуваш от едно адресче. Ще дрънна на шефа, ако нареди, смятай, че проблемът ти е решен.

Качиха се с асансьора на третия етаж и Мишка широко отвори висока врата от махагоново дърво. Грязнов беше влизал в луксозните апартаменти на редица московски хотели — „Москва“, „Славянски“, — но когато видя просторния хол, обзаведен със скъпа мебел, разтворените бели врати, водещи в различни помещения, направо се слиса.

— Колко стаи има тука?

— Към пет.

— И кой държи тоя апартамент?

— Засега, както виждаш, аз.

— Добре са се нагушили тия копелета — промърмори си Слава.

— Кво викаш?

— Викам, че дечицата в Русря нямат както да ядат, а вие сте пуснали пеликански гуши и сте се разпуснали като… сити пиявици!

— И в Русия има сити, не са само гладните. Кой превари, той натовари!

— Голям умник си станал бе, Миша.

— Аз никога не съм бил глупак. Ти търчеше за две стотачки. И то на месец! А аз с тия стотачки щях да си… Тфу!

— Докато лежеше по наровете, другояче мислеше.

— Да де, ама лежах, а не търчах — ухили се Слава. — Е, твърдичко беше, но се ядваше. Що ме бъзикаш бе, Грязнов? Не се намираш в твоя кабинет, дошъл си на гости!

— И каква е разликата? На вас басма не съм ви цепил никога. Заслужил ли си — получавай си го, а ако нямаш вина — пръждосвай се.

— Вярно е, няма да си кривя душата — съгласи се Слона. — Уважавахме те. Особено задето лафиш с нас на нашенски, сякаш си ни роден брат, пък и на разпитите не ни маризеше. И то се знае, задето си падаш по тая част — надигна палец към устата си Мишка. — Да ти сипна ли?

— Нали щеше да се обаждаш на шефа си — напомни му Слава. — Може пък той да ме покани на гости.

— Мислиш ли?

— Ако шефът ти е Ваня Монголеца, можеш да бъдеш сигурен.

Слона извади мобифон от вътрешния джоб на сакото си, набра номера и се дръпна настрани.

— Един хубав човек е дошъл при нас!… Да-да… А аз исках да те изненадам, разбираш ли… Добре. — Мишка се обърна към Слава: — Ще те чака. Напалил е банята. Има истинска руска баня с метлички от брезови клонки, от дъбови, пък ако искаш, можеш да се париш и с палмови или лаврови. Хайде да тръгваме.