Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Моллия, моллия — с усмивка го посрещна Лянсан. — Моллия, заповиядийте.
— Добре дошъл, господин директор! — приветства го Ваня Монголеца, изправен до вратата на трапезарията, и тутакси изгърмя тапата на бутилка шампанско. — „Мадам Клико“!
Пиха по една голяма чаша шампанско, след което седнаха на масата.
— Водчица?
— Наливай.
Поговориха известно време за банята, като взаимно си правеха комплименти за издръжливостта, и отново си наляха водка.
— Та за чия душа си долетял, архангеле? — попита Монголеца.
— Какво, това вместо наздравица ли е? — като помълча, отговори на въпроса с въпрос Слава. — Така човек може и да се задави.
— Извинявай.
Пиха и започнаха да ядат. Ваня мълчеше, Грязнов също не проговаряше, но по някое време отмести чинията и изпитателно впери очи в младия мъж срещу себе си.
— Значи питаш за чия душа, а? Може и за твоята да е.
— Е, сега вече заговори ченгето Грязнов — широко се усмихна Монголеца.
— Бях ченге, но напуснах.
— Знам. Тъжно, нали?
— Жалко. Не за мен, а за работата.
— Свършено е с вас, драги другари…
— С кои — нас?
— С всички. И с ченгетата също.
— Не бързай толкова, Ваня.
— Край с Русия!
— И за това не бързай.
— С вашата Русия. Глупашката.
— Доста глупаци има в Русия, прав си — съгласи се Грязнов. — Но и умните не са малко. Като видят глупаците какво правят умните, току-виж и те поумнеят.
— Съмнявам се.
— Вкарвал ли съм те в затвора, Ваня?
— Че кога беше то? Вкарай ме сега де.
— Ще му дойде времето и ще влезеш.
— Мина това време, минаа. Е, вярно, ако не бяха изгонили от органите такива ченгета като тебе… Тогава, разбира се, щяхме да се поозорим. А сега? Половината ченгета из цяла Русия са ми тук — сви юмрук Ваня Монголеца. — И не пискат. Щото няма къде да мърдат. Затънали са до гуша. А знаеш ли какви важни хора държа в ръцете си?! Ако ти кажа, ще паднеш от стола.
— Кажи.
— Да де, ама после ще трябва да те очистя!
— Линията на живота ми е много дълга, Ваня.
Монголеца го погледна и пак наля водка.
— Да пием тогава за твоя дълъг живот!
— Благодаря! — позасмя се Грязнов.
— Не знам колко е била дълга линията на вожда, но го клъцнаха и вече го няма! А иначе какви планове градеше! Какви речи произнасяше! А как живееше?! От пиле мляко дето нямаше, ама защото птичките не се доят!
— Ти заложи на погрешен кон, Ваня.
— Ето, пак започваш — намръщи се Монголеца, взе мобифона и заповяда нещо на китайски.
Влезе Лянсан и се спря до вратата.
— Ще говоря на руски, за да не се съмняваш — обърна се той към Грязнов. — Ела при мен, дете — повика той момичето. — Тоя чичко е ченге. Полицай.
— Полицай — повтори момичето.
— Той казва, че аз съм убия оня мъж във „Виктория“. Разбра ли? Аз!
— Цзен, Цзен го уби! — извика пребледнялото момиче.
— Какво ще кажеш? — обърна се Монголеца към Грязнов.
— Нима съм казал, че именно ти си го убил?
— Добре. Слушай, Лян. Не съм го убил аз. Не аз. А друг. Руснак. Така казва полицаят.
— Цзен — повтори момичето.
— Върви си — махна с ръка Монголеца.
— Лянсан ли е въпросното момиче? — заговори Грязнов, но Монголеца го прекъсна:
— И на парчета да я режеш, друго няма да каже.
— А тоя Цзен намериха ли го?
— Ще го намерят. Изобщо не мога да си обясня за какъв дявол сте се довлекли тук?! Или руската милиция изведнъж се е сдобила с излишни пари? Пък и това за вас е умряла работа. А за полицията на Хонконг всичко е ясно. Убийство по битови причини.
— Времето ще покаже…
— Нее, вас другаде ви стяга чепикът. Неслучайно тук е дошъл не кой да е следовател, а важняк — самият Турецки!
— Но и жертвата не е кой да е, нали.
— Бих ти предложил пари, Грязнов, много пари, каквито дори не си сънувал, но знам, че няма да приемеш — бавно каза Монголеца.
— Защо, приемам — спокойно отговори Слава и като срещна изненадания и въпросителен поглед на събеседника си, добави: — Агенцията ми работи на собствена стопанска сметка.