Кралят на казиното

Монголеца пръв се съблече и отвори вратата на потилнята.

— Влизай, Грязнов! Ама гледай да не се катурнеш от пейката! Горещо е като в сибирските бани!

Слава обичаше горещата пара, беше му се случвало в Сандунските или в Догоромиловските бани да бие по издръжливост дори най-коравите любители на руската баня, но сега, когато влезе в потилнята, направо му секна дъхът.

— Даа — проточи той. — Бива си я…

— Ще поседим ли?

— Да. — Слава се покачи на високата пейка, намести се до Монголеца и се огледа наоколо. — Също като в селските бани. Качета, валчести камъни и котел има, май че е от мед…

— Да, меден е — потвърди Ваня. — А ти вземи си покрий голото теме! Ей там има шапка!

— Нищо — изпръхтя Слава. — Засега се търпи.

— Да подам ли още пара?

— Мъничко може.

Ваня слезе, гребна с дървен очукан черпак вряла вода от котела и я плисна върху нажежените камъни.

— Как е?!

— Добрее… Стига, Иван, стигаа!

— Да, хубаво — потвърди Монголеца и се покачи на пейката.

— Черпакът, гледам, е руски.

— Остана от дядо ми. Миналата година ходих към нашия край. В родното ми село…

— Как те посрещнаха?

— Посрещнаха ме — въздъхна Монголеца. — Жените се бяха изпокрили, а мъжете ме чакаха със сачмалийки. Къщата ни запустяла. Мама и татко отдавна вече са там, където след време и ние ще идем. Та намерих само тоя черпак. Взех го и го прибрах… Да плисна ли още?

— Нее, Ваня! Къде са метличките?

— В качето. Вземи една и за мен!

— Каква?

— Брезова!

— А аз май ще си избера лаврова.

Охкаха, пръхтяха, подвикваха, докато се пляскаха един друг с метличките и зачервени от нетърпимата горещина, изпълзяха на четири крака в съблекалнята. Там ги чакаше софра, отрупана със запотени бутилки бира, в продълговато блюдо бяха подредени парченца солена есетра, в друго — димяха варени картофи. Отвориха си по една бира и надигнаха бутилките.

— Оох — задъхано проговори със задоволство Грязнов. — Не бях очаквал в Хонконг такава хубава баня! Уважи ме.

На два пъти още влизаха в потилнята, след което, наметнати с големи хавлиени кърпи, тръгнаха към къщата.

— Чакай бе, Иван, а къде са ми дрехите? — сепна се Грязнов.

Монголеца бутна вратата на една стая и мълчаливо посочи на Слава дивана, където бе оставена изгладената му риза, чисто бельо, а отделно на закачалка висеше костюмът му, почистен и изгладен, сякаш току-що бе донесен от магазина.

— След петнайсетина минути те чакам в трапезарията — каза Монголеца и затвори вратата.

Грязнов видя, че съдържанието на джобовете му — документи, пари, цигари, запалка, ключове — е старателно подредено на ниската масичка.

Облече се, среса рядката си рижа коса, като се стараеше да прикрие плешивината си, поседна на дивана, запали цигара, после стана и излезе от стаята.