![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Беше й трудно да говори.
— Наистина ли… искаш да се ожениш за мен?
— Не защото си красавица, макар че си хубавичка. И не защото спах с теб. Ако трябваше да се оженя за всичките жени, с които съм лягал, би трябвало да им построя отделен замък, както правят пустинните крале на Наскаду — те са цяла армия. — Той седна на леглото и се облегна на стената. — Но ти ще бъдеш моя жена. После, когато завоеванията на баща ти свършат и Бенигарис най-после му омръзне, както омръзна на мен още много отдавна — не знаеш ли? След като уби баща си, той се напи и плака цяла нощ! Като дете! Та когато на баща ти му писне от Бенигарис, кой по-добре ще управлява Набан от този, който намери дъщеря му, влюби се в нея и я върна вкъщи? — Усмивката му беше като проблясване на нож. — Тоест аз!
Тя го гледаше замръзнала; струваше й се, че би могла да изплюе отрова като змия.
— А ако му кажа, че си ме отвлякъл и си ме обезчестил?
Той поклати глава развеселен.
— Не си толкова добра интригантка, колкото те смятах, Мириамел. Има много свидетели, че си се качила на моя кораб под фалшиво име и че съм те ухажвал, макар че ми бе казано, че си дъщеря на дребен барон. Щом стане известно, че си била — обезчестена ли каза? — мислиш ли, че баща ти ще възрази срещу един законен съпруг от благородно потекло? Съпруг, който вече е негов съюзник и му е правил — той протегна ръка и потупа с ръка нещо, което Мириамел не виждаше — важни услуги?
Светналите му очи изгаряха нейните, подигравателни и неимоверно доволни. Беше прав. Тя с нищо не можеше да предотврати това. Той я притежаваше. Притежаваше я.
— Тръгвам си. — Тя се надигна несигурно.
— Не се хвърляй в океана, хубава Мириамел. Хората ми ще следят да не разиграваш подобни номера. Ти си безкрайно по-ценна жива.
Принцесата натисна вратата, но тя не се отвори. Почувства се куха и празна — освен болката, която я изпълваше; сякаш й бяха изкарали целия въздух.
— Дръпни я — мило каза Аспитис.
Мириамел се запрепъва по коридора. Стените се люшкаха като побъркани.
— След малко ще дойда в каютата ти, любима — извика графът. — И да ме чакаш тръпнеща.
Тя стигна до палубата и падна на колене. Искаше й се да потъне в мрак и да изчезне.
Тиамак беше ядосан.
Беше преминал през какво ли не заради своите сухоземни съмишленици — Лигата на свитъка, както се наричаха, макар Тиамак понякога да мислеше, че група от петима-шестима е доста незначителна, за да се нарича чак лига. Все пак доктор Моргенес бе неин член, а Тиамак много уважаваше доктора, така че правеше всичко възможно, когато някой от Лигата искаше информация, която само той можеше да достави. Сухоземните обитатели-рядко се нуждаеха от мъдростта на блатните жители, бе забелязал Тиамак, но когато това се случваше — когато например на някой от тях му трябваше усукана трева или жълтикорен — билки, които не се намираха на никой пазар по сухите места, — те му пращаха съобщения. От време на време, например, когато бе описвал блатните животни за Диниван, при това със старателни илюстрации, или бе изследвал и докладвал на стария Джарнауга кои реки стигат до Вран и какво става, когато сладката им вода се срещне със солта на залива Фиранос, получаваше благодарствени писма — писмото на Джарнауга бе толкова голямо, че гълъбът бе пътувал два пъти по-дълго от обикновено. В тези признателни писма членовете на Лигата от време на време намекваха, че някой близък ден Тиамак може официално да бъде приет в техните редове.
Слабо оценяван от своите собствени съселяни, Тиамак ужасно ламтеше за такова признание. Спомняше си за времето, което бе прекарал в Пердруин, враждебността и подозрителността на другите млади ученици, които просто не можеха да повярват, че сред тях има момче от блатата. Ако не беше любезността на Моргенес, Тиамак щеше да избяга обратно в мочурищата. Но пък под свенливостта му се криеше гордост. В края на краищата не беше ли той първият вран, напуснал тресавищата и учил заедно с братята ейдонити? Дори съселяните му знаеха, че няма друг блатен жител като него. Така че когато получаваше окуражителни думи от Носителите на свитъка, той чувстваше, че времето му настъпва. Някой ден щеше да стане член на Лигата — най-висшия кръг учени, и щеше да пътува на всеки три години до дома на някой от членовете на събрание — среща на равни. Щеше да види свят и да бъде известен учен… или поне често си представяше това.