Английският шпионин [bg]

Двамата прекараха тази нощ в Биариц, където някога Габриел бе отнел живот за отмъщение, а следващата нощ — в испанския град Витория, където някога Кристофър, по повелята на дон Антон Орсати, бе убил член на баската сепаратистка групировка ЕТА. Алон виждаше, че връзките на Келър със стария му живот започваха да отслабват, че с всеки изминал ден той приемаше все по-спокойно перспективата да работи за Греъм Сиймор в МИ6. Куин бе поставил началото на поредица от събития, които бяха скъсали връзките на Кристофър с Англия. А сега, двайсет и пет години по-късно, Куин водеше Келър обратно към дома.

От Витория те отидоха в Мадрид, а от Мадрид — в Бадахос, разположен край границата с Португалия. Кристофър нямаше търпение да продължат за Лисабон, но по настояване на Габриел те се отправиха още по на запад и хванаха последните за сезона слаби слънчеви лъчи в Ещорил. Двамата отседнаха в различни хотели край брега на морето и водеха живот на мъже без съпруги, без деца, без никакви грижи или отговорности. Алон прекарваше по няколко часа на ден да се увери, че не са под наблюдение. Той се изкушаваше да изпрати есемес на Киара в Йерусалим, но не го направи, нито осъществи контакт с Ели Лавон. Лавон беше един от най-опитните проследяващи агенти в света. В младостта си той бе издирил членовете на терористичната групировка „Черният септември“, които бяха извършили Мюнхенското клане по време на Олимпийските игри през 1972 г. После, след като бе напуснал Службата, Ели бе започнал частна практика, занимавайки се с проследяване на разграбени по време на холокоста ценности и от време на време на някой нацистки военнопрестъпник. Ако в Лисабон имаше някакви следи от Куин — жилище, псевдоним, друга жена или дете, Лавон щеше да ги намери.

Но когато минаха още два дни без никакво известие, дори Габриел започна да се съмнява — не в способностите на Ели, а в убеждението си, че Куин е свързан по някакъв начин с Лисабон. Може би Катрин Донахю бе пътувала до града с приятели или като участник в училищна екскурзия. Може би панталонът, който Алон бе намерил в гардероба на Маги Донахю, бе принадлежал на друг мъж, както и скъсаният трамваен билет от Лисабон. Помисли си, че ще трябва да го търсят на друго място — в Иран или Ливан, в Йемен или Венесуела, или в някое от безбройните други места, където Куин бе практикувал смъртоносния си занаят. Куин беше човек на подземния свят. Куин можеше да е навсякъде.

Ала на сутринта на третия ден от техния престой Габриел получи кратко, но обещаващо съобщение от Ели Лавон, подсказващо, че смята, че въпросният човек е чест посетител на интересуващия ги град. До обяд Лавон бе сигурен в това, а в късния следобед вече бе открил един адрес. Алон звънна на Келър в хотела му и му каза, че са готови да потеглят. Те напуснаха Ещорил, както бяха влезли в него — безшумно и под фалшив претекст, и се отправиха към Лисабон.