Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 274
Перейти на страницу:

Ема беше слисана. Гуин наистина ли флиртуваше с Даяна? Нямаше представа, че елфите го правят. Чу Марк да издава звук на раздразнение.

— Гуин — каза той. — Поднасям ти любезен поздрав. Сърцето ми се радва да те види.

Ема не можеше да не се зачуди дали каквото и да било от това бе вярно. Знаеше, че чувствата на Марк към Гуин бяха сложни. Беше й говорил за тях понякога, през нощите, прекарани в нейната стая, отпуснал глава върху ръката си. Сега тя имаше по-ясна представа за Дивия лов, за неговите наслади и ужаси, за странния път, който Марк се бе видял принуден да си проправи между звездите.

— Де да можех и аз да кажа същото — отвърна Гуин. — Нося мрачни новини от Двора на тъмните феи. Кийрън, избраникът на твоето сърце…

— Той вече не е в моето сърце — прекъсна го Марк. Това бе елфически израз. „Избраникът на моето сърце" е най-близкото, което те имаха до „приятел" или „приятелка".

— Кийрън Ловецът бе признат за виновен за убийството на Ярлат — каза Гуин. — Беше съден в Двора на тъмните елфи, но всичко свърши бързо.

Марк се напрегна, а по лицето му се разля червенина.

— И присъдата?

— Смърт — заяви Гуин. — Ще умре утре вечер, когато изгрее луната, ако не се случи нещо неочаквано.

Марк не помръдваше. Ема се зачуди дали трябва да стори нещо — да се приближи до него, да му предложи утеха, нежно докосване… Ала изражението му беше непроницаемо — ако беше скръб, Ема не я разпознаваше. Ако беше гняв, по нищо не приличаше на гнева, на който бе давал израз досега.

— Печална новина — заяви най-сетне.

Джулиън бе този, който се раздвижи пръв — отиде до брат си и сложи ръка на рамото му; Ема усети как я залива облекчение.

— Това ли е всичко? — попита Гуин. — Нищо друго ли няма да кажеш?

Марк поклати глава. Изглеждаше толкова крехък, помисли си Ема разтревожено. Сякаш можеше да прозреш през кожата му и да видиш костите отдолу.

— Кийрън ме предаде — заяви. — Сега той не означава нищо за мен.

Гуин го погледна невярващо.

— Той те обичаше и когато те изгуби, опита да си те върне обратно. Искаше отново да яздиш с Лова. Аз също. Ти беше един от най-добрите измежду нас. Толкова ужасно ли е това?

— С очите си видя какво се случи. — Сега вече Марк звучеше ядосано; самата Ема нямаше как да не си спомни: самодивското дърво, на което се беше облегнала, докато Ярлат бичуваше Джулиън, а после и нея, пред очите на Кийрън, Марк и Гуин. Болката и кръвта, ударите на камшика, изгарящи кожата й като огън, макар че нищо не можеше да се сравни с болката от това, да гледа как причиняват болка на Джулиън. — Ярлат бичува семейството ми, приятелката ми. Заради Кийрън. Той бичува Ема и Джулиън.

— А ти се отказа от Лова заради тях — каза Гуин и стрелна Ема с разноцветните си очи. — Ето го отмъщението ти, щом искаше такова. Ала къде е състраданието ти?

— Какво искаш от брат ми? — намеси се Джулиън, без да сваля ръка от рамото на Марк. — Искаш да скърби пред очите ти, за твое забавление? Затова ли си тук?

— Вие, смъртните — каза Гуин, — мислите си, че знаете толкова много, а всъщност знаете толкова малко. — Тежката му ръка стисна по-здраво шлема. — Не искам да скърбиш за Кийрън. Искам да го спасиш, Ловецо Марк.

* * *

В далечината отекваха гръмотевици, ала пред Института цареше тишина, дълбока като крясък.

Дори Даяна като че ли бе останала без думи. Ема чуваше Ливи и останалите в тренировъчната зала, смеха и гласовете им.

Лицето на Джулиън беше безизразно. Преценяващо. Сега ръката му стискаше здраво рамото на Марк. Искам да го спасиш, Ловецо Марк.

В гърдите на Ема се надигна гняв и за разлика от Джулс, тя не го преглътна.

— Марк вече не принадлежи на Дивия лов — заяви тя разпалено. — Не го наричай „Ловецо". Той не е такъв.

— Нима не е ловец на сенки? — попита Гуин. Сега, когато беше отправил странното си искане, изглеждаше по-спокоен. — Бил ли си веднъж ловец, винаги си оставаш такъв, по един или друг начин.

— И сега искаш да спася Кийрън? — Гласът на Марк беше особен, накъсан, сякаш гневът задавяше думите му. — Защо аз, Гуин? Защо не ти? Защо не който и да било от вас?

— Не ме ли чу? Той е в плен на баща си, на самия крал на Тъмните феи, в дълбините на Двора.

— А Марк е ненараним, така ли? Смяташ, че може да се изправи срещу Двора на тъмните феи там, където Дивият лов е безсилен? — Каза го Даяна; беше слязла едно стъпало надолу и тъмната й коса се развяваше на пустинния вятър. — Името ти е прочуто, Гуин ап Нийд. Яздиш с Дивия лов от стотици години на смъртните. Много истории се разказват за теб. Но досега не бях чувала, че предводителят на Дивия лов е паднал в плен на лудост.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)