Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Ема беше слисана. Гуин наистина ли флиртуваше с Даяна? Нямаше представа, че елфите го правят. Чу Марк да издава звук на раздразнение.
— Гуин — каза той. — Поднасям ти любезен поздрав. Сърцето ми се радва да те види.
Ема не можеше да не се зачуди дали каквото и да било от това бе вярно. Знаеше, че чувствата на Марк към Гуин бяха сложни. Беше й говорил за тях понякога, през нощите, прекарани в нейната стая, отпуснал глава върху ръката си. Сега тя имаше по-ясна представа за Дивия лов, за неговите наслади и ужаси, за странния път, който Марк се бе видял принуден да си проправи между звездите.
— Де да можех и аз да кажа същото — отвърна Гуин. — Нося мрачни новини от Двора на тъмните феи. Кийрън, избраникът на твоето сърце…
— Той вече не е в моето сърце — прекъсна го Марк. Това бе елфически израз. „Избраникът на моето сърце" е най-близкото, което те имаха до „приятел" или „приятелка".
— Кийрън Ловецът бе признат за виновен за убийството на Ярлат — каза Гуин. — Беше съден в Двора на тъмните елфи, но всичко свърши бързо.
Марк се напрегна, а по лицето му се разля червенина.
— И присъдата?
— Смърт — заяви Гуин. — Ще умре утре вечер, когато изгрее луната, ако не се случи нещо неочаквано.
Марк не помръдваше. Ема се зачуди дали трябва да стори нещо — да се приближи до него, да му предложи утеха, нежно докосване… Ала изражението му беше непроницаемо — ако беше скръб, Ема не я разпознаваше. Ако беше гняв, по нищо не приличаше на гнева, на който бе давал израз досега.
— Печална новина — заяви най-сетне.
Джулиън бе този, който се раздвижи пръв — отиде до брат си и сложи ръка на рамото му; Ема усети как я залива облекчение.
— Това ли е всичко? — попита Гуин. — Нищо друго ли няма да кажеш?
Марк поклати глава. Изглеждаше толкова крехък, помисли си Ема разтревожено. Сякаш можеше да прозреш през кожата му и да видиш костите отдолу.
— Кийрън ме предаде — заяви. — Сега той не означава нищо за мен.
Гуин го погледна невярващо.
— Той те обичаше и когато те изгуби, опита да си те върне обратно. Искаше отново да яздиш с Лова. Аз също. Ти беше един от най-добрите измежду нас. Толкова ужасно ли е това?
— С очите си видя какво се случи. — Сега вече Марк звучеше ядосано; самата Ема нямаше как да не си спомни: самодивското дърво, на което се беше облегнала, докато Ярлат бичуваше Джулиън, а после и нея, пред очите на Кийрън, Марк и Гуин. Болката и кръвта, ударите на камшика, изгарящи кожата й като огън, макар че нищо не можеше да се сравни с болката от това, да гледа как причиняват болка на Джулиън. — Ярлат бичува семейството ми, приятелката ми. Заради Кийрън. Той бичува Ема и Джулиън.
— А ти се отказа от Лова заради тях — каза Гуин и стрелна Ема с разноцветните си очи. — Ето го отмъщението ти, щом искаше такова. Ала къде е състраданието ти?
— Какво искаш от брат ми? — намеси се Джулиън, без да сваля ръка от рамото на Марк. — Искаш да скърби пред очите ти, за твое забавление? Затова ли си тук?
— Вие, смъртните — каза Гуин, — мислите си, че знаете толкова много, а всъщност знаете толкова малко. — Тежката му ръка стисна по-здраво шлема. — Не искам да скърбиш за Кийрън. Искам да го спасиш, Ловецо Марк.
В далечината отекваха гръмотевици, ала пред Института цареше тишина, дълбока като крясък.
Дори Даяна като че ли бе останала без думи. Ема чуваше Ливи и останалите в тренировъчната зала, смеха и гласовете им.
Лицето на Джулиън беше безизразно. Преценяващо. Сега ръката му стискаше здраво рамото на Марк. Искам да го спасиш, Ловецо Марк.
В гърдите на Ема се надигна гняв и за разлика от Джулс, тя не го преглътна.
— Марк вече не принадлежи на Дивия лов — заяви тя разпалено. — Не го наричай „Ловецо". Той не е такъв.
— Нима не е ловец на сенки? — попита Гуин. Сега, когато беше отправил странното си искане, изглеждаше по-спокоен. — Бил ли си веднъж ловец, винаги си оставаш такъв, по един или друг начин.
— И сега искаш да спася Кийрън? — Гласът на Марк беше особен, накъсан, сякаш гневът задавяше думите му. — Защо аз, Гуин? Защо не ти? Защо не който и да било от вас?
— Не ме ли чу? Той е в плен на баща си, на самия крал на Тъмните феи, в дълбините на Двора.
— А Марк е ненараним, така ли? Смяташ, че може да се изправи срещу Двора на тъмните феи там, където Дивият лов е безсилен? — Каза го Даяна; беше слязла едно стъпало надолу и тъмната й коса се развяваше на пустинния вятър. — Името ти е прочуто, Гуин ап Нийд. Яздиш с Дивия лов от стотици години на смъртните. Много истории се разказват за теб. Но досега не бях чувала, че предводителят на Дивия лов е паднал в плен на лудост.