Кралица на въздух и мрак [bg]

Обикновено Ема вярваше на Джулиън повече, отколкото на себе си. Ала сега нещата бяха различни. Отправи се предпазливо към кухнята, сваляйки ръка от камата едва когато видя Изабел, седнала по турски върху масата. Носеше късо кадифено палто и дълга пола от тюл. Сребърни накити проблясваха около китките и глезените й. Саймън седеше на един от столовете, подпрял лакти на масата, в косата му имаше вдигнати слънчеви очила.

— Надявам се, че нямате нищо против — каза той. — Стражите ни пуснаха да влезем.

— Ни най-малко — отвърна Джулиън, облегнат на един от плотовете. — Учудвам се, че са се съгласили.

— Дружеско убеждаване. — Усмивката на Изабел като че ли се състоеше предимно от зъби. — Кохортата все още не държи цялата власт. Все още познаваме доста хора на високи постове.

— Къде бяхте? — поинтересува се Саймън. — Стражите не пожелаха да ни кажат нищо.

— Инквизиторът искаше да говори с нас — обясни Ема.

Саймън се намръщи.

— Диърборн? Имаш предвид, че е искал да ви разпита?

— Не точно. — Ема си свали якето и го преметна през облегалката на един стол. — Искаше да му направим услуга. Но защо сте тук?

Изабел и Саймън се спогледаха.

— Имаме лоша новина — каза Саймън.

Ема се взря изпитателно в тях. Изи изглеждаше уморена, а Саймън — напрегнат, но в това нямаше нищо чудно. Можеше да си представи как изглежда самата тя.

— Братята и сестрите ми…

Гласът на Джулиън беше обтегнат и Ема го погледна, спомняйки си думите му за това как се беше покатерил на кладата след Тай; това беше атавистичен подтик, нуждата да го защитя, нямаше съзнателна мисъл.

— Не, не, не е това — каза Саймън. — Джейс и Клеъри не се върнаха в уреченото време.

Ема се отпусна в стола насреща му, останала без думи.

— Интересно — рече Джулиън. — Какво може да се е случило според вас?

Саймън му хвърли особен поглед. Изабел го смушка с коляно и за своя изненада и притеснение, Ема я чу да прошепва нещо за това как Джулиън току-що е изгубил сестра си и вероятно все още е в шок.

— Може би просто закъсняват, защото времето в земите на феите тече различно — предположи Ема. — Или и те са получили един от медальоните?

— Времевата магия в земите на феите не им действа заради ангелската кръв във вените им — обясни Изабел. — Ето защо Клейвът избра да изпрати тях. Руните им все още действат, дори в заразените земи. — Тя се намръщи. — Какви медальони?

— О. — Ема и Джулиън се спогледаха. — Клейвът притежава медальони, които обезвреждат времевата магия в земите на феите. Диърборн ни даде един.

Изабел и Джулиън се спогледаха объркано.

— Какво? Защо им е да ви дават…?

— Услугата, която Диърборн ни помоли да му направим — рече Джулиън. — Включва пътуване в земите на феите.

Саймън се изпъна. Челюстите му бяха стиснати по начин, който напомни на Ема, че той не беше просто кроткият годеник на Изабел. Самият той също беше герой. Беше се изправил срещу ангела Разиел. Малцина, освен Клеъри, можеха да се похвалят със същото.