![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Всякакви въпроси. Засягащи магията, Картейн, Соколаря, теб самата. Всичко, каквото ми хрумне. Писнало ми е от театъра, който разигравате, когато разговаряте. Ако ще работя за вас, искам да ми обясните някои неща.
Търпение обмисля известно време искането му.
— Аз имам частен живот и професионален живот — каза тя накрая. — Готова съм да обсъждам втория. Но ако проявиш незачитане към първия… за теб ще има последствия.
— Съгласен съм. — Локи изтри кървящата си уста с края на туниката, вече изцапана със стара кръв. — А ти, Джийн? Все още ли искаш поръчката?
— Да.
— Хубаво — каза Локи. — Сега аз също я искам. Така че, Търпение, вече си ни наела. А сега изпълни своята част от сделката. Отърви ме от тази отрова.
— Тук не мога да работя — каза Търпение. — Ще трябва да се преместим. И то бързо. На пристанището чака кораб, който ще ни прекара от другата страна на Амател. Всичко, от което се нуждая, за да си свърша работата, е на борда му.
— Добре — каза Джийн. — Излизам да извикам…
Търпение обаче щракна с пръсти и вратата рязко се отвори. Вън на улицата вече бе спряла карета. Впрягът от четири коня търпеливо чакаше. Ръмеше и идващата от жълтите улични лампи мека светлина осветяваше дъждовните капчици.
— Не прекаляваш ли малко с театралността? — попита Локи.
— Загубихме достатъчно време, опитвайки се да опитомим твоята гордост, Локи. Така че сега трябва да използваме всяка възможност, ако искаме да преживееш това, което предстои.
— Чакай, чакай! — прекъсна я Джийн. — Не те разбрах. Какво идва, та ще трябва да го преживява?
— Грешката е отчасти моя. Чаках удобен момент, да ви го кажа. Но трябваше да го научите по-рано. Преди да почнете да отвличате физикери. А сега състоянието на Локи е толкова лошо, че изпитанието би било опасно дори за човек с идеално здраве.
— Но ти…
— Спокойно, Джийн. И ние така пробутваме сделките си — каза Локи. — Първо умопомрачителни обещания, после отрезвяващи уточнения и разяснения. Така че давай, Търпение. Покажи най-лошото, на което си способна. Толкова ми е причерняло пред очите, че мога да понеса всяка твоя магия.
— Виждам, че отново си се сдобил с кураж, Локи. Джийн сигурно много те е засрамил, за да те нахъса така. — Търпение плесна с ръце и през входната врата влязоха двама високи мъже. Бяха облечени с дълги кожени палта, с широкополи шапки на главите. Държаха походна носилка. — Пази чувството за този срам живо, ако искаш да живееш.
Търпение положи за миг ръка върху челото на Локи и след това даде знак на кочияша. Той помогна на Локи да се прехвърли върху носилката. Джийн гледаше отстрани с недоверие, но ги остави да свършат всичко сами. Така или иначе, всички действаха спокойно и внимателно.
— Едно нещо мога да ти обещая с абсолютна сигурност, Локи — каза Търпение, наблюдавайки целия деликатен процес отстрани. — Онова, което ще трябва да направя, когато стигнем до кораба, ще бъде от най-ужасните неща, които някога са ти се случвали.
Интерлюдия
Момчето, което тичаше подир червени рокли
— Все още те е яд на мен — каза Окови.
Думите му не бяха въпрос. И тухла от клозет би могла да види, че е разстроен. Не бе необходима кой знае каква способност за емпатия.
Вече се бяха прибрали в храма на Переландро. Само ден след историята с „пленяването“ на Сабета, макар че бързо бе овладял последствията от падането си в градината, Локи бе сприхав и мрачен. Категорично отказа да помогне в приготвянето на вечерята. По-късно се опита да хапне, но бързо спря. Тогава Окови стана от масата и го издърпа на покрива на храма.
Там двамата седнаха. Под умиращата аура на Измамната светлина. В часа, в който елдергласът в Камор започва да излъчва свръхестественото си сияние. Сякаш слънцето залязва за втори път. Всички мостове и авенюта са обвити в призрачен светлик. А градът представлява тъмен килим, прошарен от десет хиляди блещукащи светлинки, разпрострял се под стоманеносивото небе.
Парапетът, обграждащ неохраняваната градина на покрива на храма, ги предпазваше от нежелани погледи. Бяха седнали на няколко крачки един от друг, сред чирепите от някакви разбити съдове, и се гледаха. Окови дърпаше нервно от свитата на ръка пура. Огънчето от горящия тютюн се разгаряше с всяко вдишване.
— Виж ме — каза Окови. — Заради тебе пуша черен анакасти. А това е блендът ми за празнични дни. Разбира се, още си ми ядосан. Но ти си едва седемгодишен и твоят възглед за света е ей толкова широк. — Окови разтвори палеца и показалеца на лявата си ръка и разстоянието между тях бе наистина малко. Но думите му най-накрая накараха Локи да наруши мълчанието си.