![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Кълна се в Переландро, Джийн! Не бих искал да умра, ако имах някакъв избор.
— Не го искаш с това тук — каза Джийн, посочвайки главата си. — Искаш го с нещо, което се намира по-дълбоко в теб. Толкова дълбоко, че ти дори не осъзнаваш наличието му. Мислиш си, че имаш някакво логично, благородно оправдание, задето показа вратата на Търпение. Но това, което наистина те мотивира, е една тъмна сила дълбоко в теб, която се опитва да те прецака веднъж завинаги. Тази проклетия те кара да се плашиш от нещо, а това ти пречи да гледаш напред.
— Е, като си толкова умен… Какво е това нещо?
— Не знам. Но може би Търпение знае. Сигурно чете мислите ти като книга. Докато аз със сигурност нямам тази способност. Мога обаче да ти кажа от какво се страхувам. Страхувам се да не остана сам. Да не бъда последният, останал жив от нас. И всичко това, защото ти си твърдоглаво егоистично копеле!
— Няма да е честно — изхъхри Локи.
— Наистина няма да е. Много свестни хора дадоха живота си, за да стигнем където сме сега. Но ако продължаваш в същия дух, скоро ще можеш отново да ги видиш. И какво ще кажеш тогава на Кало и Галдо? А на Дървеницата? Окови? Назка? — Джийн се надвеси над Локи и почти шепнешком изрече следващите думи, които бяха на езика му. — А какво ще кажеш на жената, която обичах? Жената, която изгоря, за да можеш ти да бъдеш тук сега? Кажи ми, по дяволите.
От лицето на Локи се бяха изцедили последните остатъци от някакъв цвят. Движеше устните си, но думите, които се опитваше да произнесе, не успяваха да стигнат по-далеч от гърлото му.
— Ако аз съм в състояние да стана сутрин и да изживея шибания ден, който предстои, то и ти можеш същото, кучи сине такъв! — Джийн се отдалечи от леглото. — И ти можеш същото. Ще бъда отвън. Изборът е твой.
— Джийн… Извикай я.
— Схванал си това, което ти говорих. Така ли?
— Моля те, извикай Търпение.
— Засрамих те. Нали?
— Да. Да, разбира се, глупак такъв.
— И ще го направиш? Каквото и да ти струва това, за да те остави Търпение жив, нали?
— Кажи ѝ да дойде в стаята. Извикай я да се върне! Богове, имам нужда от нея, за да ме оправи, та да мога да ти фрасна едно кроше в корема.
— А така те искам! Търпение! — Джийн изкрещя с лице към вратата на стаята.
— Търпение. Тук ли…
— Разбира се, че съм тук.
Джийн бързо се извърна. Тя беше вече в стаята, точно зад него.
— Не съм казвала, че ще ходя някъде надалеч — каза тя, отговаряйки на въпроса му, преди още да е бил изречен.
— Е, добре. Ние…
— Ще има обаче някои условия — прекъсна го Локи.
— По дяволите, Локи! — каза Джийн.
— Имай ми доверие. — Локи се изкашля и премести погледа си от Джийн към Търпение. — Първо, искам да сме наясно, че задълженията ни към теб започват и свършват с тези избори. Нашата част от сделката засяга само изборите и нищо друго. Да няма никакви подли двулични маговски недоразумения.
— Моля те! — възпротиви се Търпение.
— Чу ме добре. — Гласът на Локи бе все още прегракнал, но на Джийн му се стори, че е укрепнал. Издаваше сила и решителност. Или пък гняв, което също бе добре с оглед на обстоятелствата. — Не искам след пет години да ми се появи някой от твоичките и да ми каже, че съм ви длъжен, тъй като сте ми спасили живота. Искам да го чуя от теб лично. Кажи го. След като работата свърши, няма да ви дължим нищо.
— Какво изумително нахалство, издигнато в ранг на изкуство! — каза Търпение. — След като така разбираш играта, нека бъде по твоему. Услуга за услуга и когато всичко свърши, се разделяме по живо, по здраво. Както и обещах.
— Добре. Имам обаче още едно условие.
— Нима нашата оферта не е вече достатъчно щедра?
— А ти с кого мислиш, че се пазариш? С някой продавач на пайове? По-скоро бих изгубил твоите избори, отколкото да…
— Кажи си другото искане.
— Искам да получа някои отговори. Искам да ми отговориш на всеки въпрос, който задам. Без да скриваш или извърташ каквото и да било. Иначе казано, не искам да кършиш ръце и да ми обясняваш колко сложно и неразбираемо е нещо.
— Какви въпроси?