Детето на нощта [bg]

- Както ти е известно, господарю Дистран, Висшият маг Херолус нито се радва на добро здраве, нито му предстои дълъг жи­вот. Двамата с Бериан изпълняваме ролята на негови очи и уши, както е било винаги при заболяване на Висшия маг. В то.ва няма нищо оскърбително. - Той вдигна чашата към устните си, преди да продължи: - А думата „агресия“ от твоята уста малко ме из­ненадва. Не разбирам кого сме застрашили с войската си, На- . шият слабичък отряд потегли, защото получихме достоверни све­дения, че принадлежащото към Школата момиче Лиана и него­вата майка Ериан са в опасност. Естествено е да сме загрижени и изпратихме този отряд на юг, където според нас има надежда да открием жената и детето преди да ги намерят нашите врагове. Опасявам се, че не бих казал същото за значителния брой така наречени Закрилници, които върлуват по границите между Школите и по волята на магистрите ви безцеремонно се разпра­вят с всекиго от Дордовер, на когото се натъкнат.

Дистран сбърчи вежди.

- И от кого ще браните детето? Дори още не сте издирили Лиана, вероятно няма и да успеете. Не е изключено Гарваните да я доведат, но май и те по-скоро ще гонят вятъра в полето. А моите Закрилници са напомняне към Дордовер, че всякакви опити да бъдем сплашени със сила няма да останат безнаказа­ни. Възложено им е и да бранят онези магове и обикновени хо­ра, които не споделят остарелите възгледи на Дордовер.

Вулдарок се засмя. Това пале поне имаше остър език, не мо­жеше да му се отрече.

- Драги Дистран, трудничко ми е да се съглася, че възгледи­те на Дордовер са остарели, щом ги споделят и Листерн, и Джулаца. Всъщност Ксетеск се отклонява от общите стремежи на Школите.

- Нима отричаш, че настървението ви да наложите властта си над Лиана накрая ще ѝ струва живота?

- Не съм споменавал посегателства срещу ничий живот - вдигна рамене Вулдарок. - Опитваме се да върнем детето тук, за да продължим обучението му.

- А то, както добре знаем и двамата, ще ѝ причини скорошна и мъчителна смърт.

- Моля?

- Вулдарок, не разчитай, че имаш глупак насреща си. И двама­та знаем какво става - Ериан е напуснала Дордовер, защото се е убедила колко вредно е вашето обучение за нейната дъщеря. И двамата се досещаме при кого е отишла, освен това сме запознати с Предсказанието на Тинджата. Но вместо да си въодушевен, че е възможно все още да има живи Ал-Дречар, единственото ти жела­ние е да се докопаш до нещо, върху което поначало нямаш права.

Дистран гледаше свирепо, а до него Ранил с непоклатимо без­грижие посръбваше от чая. Вулдарок долавяше безпокойство­то на седящия до него Бериан. Позабави се с пълненето на ча­шите, колкото да разсее напрежението.

- Никога не съм те смятал за глупак - излъга с привична лекота. - Но хаосът и разрухата, които се стовариха върху Ба- лея, налагат Лиана незабавно да бъде върната при нас. Нашите магистри стигнаха до неоспоримия извод, че онези, под чиито грижи е тя сега, не съумяват да я предпазят от отприщването на огромни смущения в маната. И засега не съм убеден, че те са привърженици на Единството. Нямахме такива затруднения, Докато Лиана беше при нас, нали?