Детето на нощта [bg]

- Но ти ги остави да започнат диренето, защото тайничко се чудиш дали техният шанс да намерят детето не е най-голям.

Вулдарок кимна бавно.

- Никой не се съмнява в уменията им. Но след толкова годи­ни не бих разчитал прекомерно на силата им.

- Добре, да допуснем, че си върнете Лиана по какъвто и да е начин... Кога ще я изпратите в Ксетеск, за да продължим ние обучението ѝ?

Въпросът свари Вулдарок неподготвен и той неловко размър­да рамене.

- Такова решение могат да вземат само нашите книжници, вещи в ключовите знания, и сега не е времето да го обсъждаме.

Дистран се наведе към него и сплете пръсти на масата.

- Напротив, сега му е времето. Момичето ще остане при Ал- Дречар, ако наистина е било заведено при тях. Защото ние раз­читаме, че те най-добре могат да спрат бурите в маната, и то колкото се може по-бързо. Или ще бъде заведена в Ксетеск, пос­ле ще продължи обучението си в Листерн, а накрая и в Джула- ца. Няма Да се върне в Дордовер.

Вулдарок усети, че ченето му увисва, но се опомни.

- Как смееш да отправяш заплахи в собствената ни Школа?! -успя да изгъгне.

- Стига де, изобщо не заплашвам. Но моите Закрилници не са излезли на разходка. Опитах се да те убедя любезно, но се­га настоявам да върнете войските си заедно с конницата на Листерн, за да бъде намерено нормално решение за общите проблеми.

- Тоест? - изръмжа Вулдарок.

- Тоест Лиана ще продължи да се развива, без никой да ѝ пречи, на мястото, което изберат нейните майка и баща. Оче­видно това място няма да е Дордовер.

Вулдарок изви глава към Бериан и го изгледа питащо. Сек­ретарят леко завъртя глава.

- Уви, не можем да се съгласим с поставените от теб усло­вия. Имаме свои цели и ще ги постигнем.

Дистран рязко се изправи, миг по-късно се надигна и Ранил. Вратата се отвори и един Закрилник застана в рамката, застра­шителен дори за маговете от Дордовер.

- В такъв случай се опасявам - изрече Дистран, - че отноше­нията между нашата Школа и Дордовер, вероятно и Листерн, няма да бъдат особено сърдечни в близко бъдеще. Предупреде­ни сте. Желая ви приятен ден.

Двамата магове от Ксетеск излязоха забързано. Вулдарок се облегна на стола и цъкна с език.

- Ама че тъп недорасляк... - Взря се в Бериан и продължи: - Такива ми ти работи, стари друже... Както виждам, предстоят ни малко неприятности. Херист и Дарик трябва да бъдат из­вестени незабавно. Погрижи се за това, моля те. Аз ще се свър­жа и с други хора, ще се наложи двамата с теб да попътуваме.

На Ериан ѝ докривя, че Лиана не пророни сълза, като научи за раздялата. Дори не прояви кой знае какъв интерес, само се усмихна, когато чу обясненията на майка си защо се налага да замине внезапно.

- Те са уморени - каза момичето. - И се състаряват. Татко може да помогне.

Ериан се мъчеше да прогони огорчението си като проява на себичност, но неволно си помисли, че дъщеря ѝ реагира твърде пресметливо, а не като петгодишно дете.