За честта на крадеца [bg]

Да отидеш в квартал Рафа Ha’Hp е все едно да пристигнеш в деспотството Джан, но не ти се налага да плаваш по Корсийския проток или да преминеш през обрулената пустош на южната имперска граница. В Рафа На'Ир няма изваяни ангели, които бдят над площадите, няма и храмове на трите въплъщения на императора. Но по стените на всеки ъгъл се виждат малки правоъгълни плочи, всяка с образа на някой от множеството бродещи богове, които почитат джаните. Преселници от Джан гъмжат по улиците, купуват, продават, крадат и живеят почти както в родината си, само че тук са още по-нащрек за синовете и дъщерите на империята, които бродят сред тях. Във вражеския стан трябва да си бдителен всеки миг.

Вървях без притеснения по притъмнелите улици. Империята преживяваше един от не особено продължителните периоди на мир с деспотството Джан и тук враждебността към нас бе притихнала. Разбира се, това не означаваше, че никой не би ме ограбил, измамил или дори тупнал с нещо тежко по главата. Но едва ли щяха да ме очистят само заради произхода ми. По време на война рисковете нарастваха, но и тогава местните хора не забравяха, че е по-добре да пречукат някой имперски поданик извън пределите на квартала, а не вътре. В края на краищата животът им тук зависеше от нашето търпение.

Заварих Джелем седнал пред кафене „Лумар“ с още четирима свои сънародници. От дървените решетки над тях висяха фенери и разстилаха по верандата плетеница от мека светлина и дълбоки сенки. Всеки от мъжете имаше подръка месингов кафеник и малка чаша от същата сплав. Двама бяха сложили до себе си и наргилета. Дори от улицата надушвах дима от билкова смес и ганар — слабия наркотик, който мнозина джани харесват.

Играеха ад жа. В тази игра се използват белязани плочки от кост, зарове и сложни правила за залагане, които тъй и не съм проумял докрай. Според мен има и не чак толкова объркващи начини да губиш пари.

Спрях до верандата, та очите ми да свикнат със светлината. Джелем вдигна глава и се усмихна, зъбите му белееха на лицето с цвят на орех. Както винаги излъчваше нехайство, сякаш нищо не можеше да е толкова интересно, че да привлече цялото му внимание. Наполовина седеше, наполовина се изтягаше на стола, дългите тъмни пръсти на едната му ръка премятаха разсеяно плочка, а пръстите на другата се плъзгаха по шевиците на аления елек. Обутите в чехли крака бяха скръстени в глезените под дългата роба. Дори резките черти на лицето му привидно се размиваха под фенерите. Но въпреки ленивото равнодушие на тази поза аз веднага се взрях в очите му — две безизразни, непреклонни черни кръгчета. Пресметливите очи на магьосник.

— Добра ти вечер, Дрот — каза Джелем. — Чух, че си ме търсил.

От погледите на останалите не личеше да са видели нещо повече от хлебарка, пълзяща под масата.