Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Походката й беше съвършена. Беше виждал такава сексуална увереност у жена само веднъж, в храма на Веста, където жриците се движеха с безсрамие, личащо във всяка крачка, сигурни, че всеки мъж, който ги засегне, се излага на смъртна опасност. У нея имаше нещо от това и той усети как се възбужда, отвратен от това чувство, но пък не знаеше как трябва да се чувства като син. Кръв нахлу в лицето и врата му и тя се усмихна чувствено — видяха се остри бели зъби.
— Мислех, че трябва да изглеждаш по-възрастна — измърмори той и в очите й се мярна раздразнение.
— Изглеждам, както изглеждам. А ти кой си?
Брут прибра меча. Искаше да каже кой е и шокът да сломи увереността й, да види как очите й се разширяват учудено, когато осъзнае какъв внушителен млад мъж е той. После всичко му се стори безсмислено. Изникна един отдавна потискан спомен — как беше чул бащата на Юлий да говори за нея; въздъхна, защото това се потвърди. Намираше се в публичен дом, независимо колко богат изглеждаше. Наистина нямаше значение какво ще си помисли тя за него.
— Казвам се Марк. Аз съм твоят син — каза той и вдигна рамене.
Тя замръзна, подобно на статуите си. За един дълъг миг задържа погледа си върху лицето му, после очите й се напълниха със сълзи, лъкът издрънча на пода и тя побягна по коридора. Затръшна вратата толкова силно, че стената се разтрепери.
Стражът гледаше Брут с отворена уста.
— Вярно ли е, господарю? — измърмори той. Брут кимна и мъжът се изчерви от смущение. — Не знаехме.
— Защото не ви казах. Виж, сега си тръгвам. Някой ще чака ли да ме халоса с тояга, докато минавам през вратата?
Стражът се поотпусна.
— Не. Ние двамата сме единствените пазачи. Тя, общо взето, няма нужда от пазачи.
Брут се накани да тръгне, но стражът отново проговори:
— Сула нареди легионът на Първородните да бъде изваден от списъците на сената. Трябваше да приемем каквато работа намерим.
Брут се извърна, искаше му се да може да им предложи нещо повече.
— Сега знам къде сте. Мога отново да ви намеря, ако ми потрябвате — увери ги той.
Стражът протегна ръка и Брут я стисна по легионерски.
Мина през стаята с басейна, благодарен, че е празна. Спря само да вземе шлема си и да плисне малко вода на лицето и врата си. Но не успя да охлади смущението си. Усещаше се замаян от събитията и отчаяно искаше да намери тихо място, където да премисли случилото се. Мисълта, че трябва да се блъска сред тълпата, го раздразни, но се налагаше да се върне в имението. Нямаше друг дом.
На портата го догони една жена. Той едва не изтегли меча, когато чу стъпките, но се оказа, че е млада робиня, невъоръжена. Тя пъхтеше и той почти разсеяно забеляза как се повдигат гърдите й. Поредната красавица. Къщата като че ли беше пълна с тях.
— Господарката каза да дойдеш утре сутринта. Тогава ще те приеме.
Брут усети как напрежението го отпуска.
— Ще дойда — каза той.
Пейзажът покрай брега подсказваше, че следващото селище няма да е много по-далече и ще стигнат до него с еднодневен марш. Вървяха по животински пътеки и се отдалечаваха от брега. Юлий не искаше да се отклонява много от шума на прибоя, за да не се изгубят. Когато пътеките свършваха, се налагаше с пот да си пробиват път през храсталаци и трънаци, високи човешки бой и украсени с червени тръни, сякаш вече окъпани с кръв. Далеч от морето въздухът беше гъст от влага, жилещи насекоми ги преследваха — издигаха се невидими от тежките листа, щом римляните смутяха покоя им.
Когато вечерта спряха на лагер, Юлий се запита дали изолираността на римските селища е доказателство за някакъв мащабен план на сената да попречи на тези разпръснати села да се обединят при смяната на поколенията, но предположи, че е само за да имат място да растат. Вероятно трябваше да кара мъжете да вървят и в тъмното, но офицерите от „Акципитер“ се чувстваха много по-неудобно в горещата африканска нощ, отколкото новобранците, израсли на този бряг. Будеха ги странни животински гласове и те непрекъснато посягаха към мечовете си, докато новобранците спяха, без да се тревожат.
Юлий беше дал на Пелитас задачата да подбере стражи за през нощта, като събере по двойки хора от новите с такива, на които има вяра. Добре осъзнаваше, че младите селяни могат да дезертират много лесно по тесните животински пътеки. Оръжията не бяха достатъчно, но на стражите трябваше да се дадат мечове — и без това оглеждаха оръжията жадно. Юлий се надяваше това да издава копнеж по завоеванията на бащите им, а не желание да откраднат каквото могат и да избягат.