![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
Буруано пъхна ръка в джоба, извади от него снимка и я подаде на комисаря. Макетът на обора с яслите беше много хубав, както правилно беше казал счетоводителят. Предизвикваше усещане за нещо нереално, излъчваше утеха и невероятна ведрост.
— Прекрасен е — направи му комплимент Монталбано и почувства, че е развълнуван. Но само за миг, защото ченгето в него надви и започна внимателно да разглежда кучето. Нямаше никакво съмнение, че беше точно това, което стоеше в пещерата.
Счетоводителят сложи снимката в джоба си.
— Знаете ли, че макетът на обора с яслите стори чудо? За няколко дни проявявахме разбиране един към друг.
— Какво стана със статуите?
Това беше нещото, което интересуваше Монталбано. Старецът се усмихна.
— Продадох ги на търг, всичките. Спечелих толкова, колкото да платя за работата на Киаренца, който поиска само това, което е похарчил за материалите, а останалото да го дам като милостиня на онези, които имаха по-голяма нужда от него. А те бяха много.
— Кой купи статуите?
— Това е проблемът. Вече не си спомням. Имах разписки и всичко, но се загубиха, когато част от кметството се запали по време на американския десант.
— В периода, за който ми говорите, появявала ли се е новина за изчезването на двама млади?
Счетоводителят се усмихна, а директорът избухна в силен смях.
— Някаква глупост ли казах?
— Извинете ме, комисарю, но наистина я изтърсихте — каза му директорът.
— Вижте, през 1939 година във Вигата бяхме четиринайсет хиляди души. Помня точните цифри — обясни му Буруано. — През 1942-ра обаче бяхме спаднали на осем хиляди. Хората, които имаха възможност, се махаха. Временно се устройваха в селищата във вътрешността на страната, които бяха затънтени и не представляваха интерес за американците. За изтеклия период от май до юни на 1943 година намаляхме приблизително на четири хиляди, като в бройката не влизат италианските и немските военни и моряците. Другите се бяха разпръснали из полята и селата, живееха в пещери, плевници, във всякакви дупки. Как бихме могли да знаем за някакво изчезване? Когато всички бяха изчезнали!
Започнаха отново да се смеят. Монталбано им благодари за информацията.
Добре, все пак нещо беше успял да научи. Благодарственият порив, който комисарят изпита по отношение на директора и счетоводителя, се смени веднага щом двамата си тръгнаха, с неудържима атака на щедрост, за която беше ясно, че рано или късно щеше да се разкайва. Повика в кабинета си Мими Ауджело и за да изкупи вината си по отношение на своя приятел и сътрудник, сложи ръката си върху раменете му, разходи се с него из стаята, изрази му своето „безусловно доверие“, говори му надълго и нашироко за разследването, което провеждаше, свързано с трафика на оръжия, разкри му фактите за убийството на Мизурака и му съобщи, че е поискал разрешение от съдебния следовател да подслушва телефоните на Инграсия.
— Какво искаш от мен да направя? — попита Ауджело, обзет от ентусиазъм.
— Нищо. Ти само трябва да ме слушаш — каза Монталбано, който изведнъж беше дошъл на себе си. — Защото, ако направиш по собствена инициатива дори нещо минимално, аз ще ти съдера задника, може да се закълнеш в това.
Телефонът звънна. Монталбано вдигна слушалката и чу гласа на Катарела, който изпълняваше длъжността телефонист.
— Ало, комисерийо? Би бил, как да кажа, господин Якомуци.
— Прехвърли ми го.
— Говорете с комисерийо, комисерийо по тилифона — чу как му казваше Катарела.
— Монталбано? Тъй като минавах оттук на връщане от Кастрираното агне…
— Ама къде си?
— Как къде съм? В стаята, която е до твоята.
Монталбано започна да ругае всички светци, питайки се дали има по-голям идиот от Катарела.
— Ела при мен.
Вратата се отвори и влезе Якомуци, изцапан с червен пясък и прах, разчорлен и размъкнат.
— Защо твоят полицай искаше да ме накара да говоря с теб само по телефона?
— Якому, не знаеш ли какъв е Катарела? Трябваше да го ритнеш по задника и да влезеш.
— Приключих със събирането на доказателствата и огледа на пещерата. Пресях пясъка прашинка по прашинка. Виж, дори и златотърсачите от американските филми не го правят така. Не открихме нищо, ама нищо. Това може да означава само едно нещо, като се вземе предвид и казаното от Паскуано, а именно че раните имат вход и изход.