Окото на времето [bg]

Най-сетне изнурените войници се разбунтуваха и дори богоизбраният цар не можеше да продължи. Евмений също смяташе, че войниците са прави. Време беше да се тегли чертата.

Но дори след това малко поражение, получено от собствената му армия, царят продължаваше да храни една последна амбиция. Докато все още се намираха в Индия, той си науми да прати неголям флот надолу покрай брега на Персийския залив, за да установи нов търговски път и да разшири границите на империята си. Ето защо реши да раздели силите си — Хефестий трябваше да откара флота в устието на делтата, следван от товарните кервани и слоновете, както и от Евмений и хората му. А царят остана, за да се справи с няколко размирни племена в новата индийска провинция.

Всичко потръгна добре, докато царят не реши да нападне едно племе, наречено малои, недалеч от техния крепостен град Мултан. С типичния за него кураж той поведе собственолично атаката, но бе повален от стрела в гърдите. Според последните сведения, които бе получил Хефестий, царят бил натоварен на един от корабите, за да се присъедини към останалата част от флота в устието.

Но оттогава бяха изминали много дни. Сякаш цялата армия, останала на север, се бе изпарила. И небето бе изпълнено със странни знамения — някои дори твърдяха, че били видели слънцето да подскача в небосвода. Подобни причудливи знаци обикновено вещаеха зловещи промени — а какво по-страшно събитие от смъртта на един велик цар? Евмений вярваше повече на фактите, отколкото на поличбите, но и той самият изпитваше известно безпокойство от липсата на информация.

Засега обаче не им оставаше друго, освен да се заемате ежедневните задължения. Не вършиш ли работата, тя се трупа. Днес например ги очакваше случаят с един от пешите командири, който открил любимата си наложница в ложето на свой другар и му отрязал носа с нож.

— Случаят може да е дребен — заяви Евмений, — но последствията са непредсказуеми.

— Въпросът е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед — заяви Хефестий. — Познавам и двамата мъже. Говори се, че преди това били любовници. По някакъв начин момичето е застанало между тях и ги е настроило един срещу друг. Кое е това момиче, между другото?

Евмений започна да се рови из свитъците, за да открие къде е записано името. Но преди да го намери, в помещението влетя прислужникът на Хефестий.

— Господарю! Трябва да дойдете незабавно… Случи се нещо странно. Водят едни непознати…

— Да не е нещо за царя? — прекъсна го троснато Хефестий.

— Не зная, господарю. О, побързайте, моля ви!

Хефестий и Евмений се спогледаха, после се изправиха, бутнаха свитъците настрана и изтичаха навън.