Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е. Но ние поне сме тук и това е нещо.
Бисиса се препъна и бе възнаградена с настойчиво побутване в гърба.
— Знаеш ли — прошепна тя, — имам пистолет в колана. — Македонците, както и следваше да се очаква, не бяха разбрали предназначението на стрелковите оръжия и им ги бяха оставили, но прибраха ножовете и байонетите. — Ужасно се изкушавам да вдигна предпазителя и да накарам този варварин да си завре копието отзад.
— Не бих те посъветвал — каза хладно де Морган.
Когато Хефестий видимо се пооживи, прислужниците донесоха свитъците с документи и ги разстлаха върху масата. Както и през повечето сутрини, Евмений и Хефестий се заеха с досадната работа да обсъждат безброй подробности по управлението на огромната армия — разпределение на заплати, подкрепления, въоръжение, брони, облекло, товарен добитък — задължение, което тегнеше над тях дори когато армията спираше за по-продължителен период от няколко месеца, както бе в случая. Задачата се усложняваше още повече от присъствието на скъпоструващия флот в делтата.
Както винаги докладът на началника на конницата бе най-обезпокояващ. Конете измираха с десетки и стотици и бе задължение на всички провинциални военачалници да събират и изпращат попълнения. Но при постоянната липса на връзка от известно време не бяха пристигали свежи животни и сега началникът на конницата сърдито настояваше да се пристъпи към изземване от местното население.
— Ако въобще можем да намерим някакви свестни коне в тази кална дупка — заключи навъсено Хефестий. Той командваше точно тази част от армията. Но Евмений също имаше известна власт, както и голям брой заместници, подсекретари и писари, от които получаваше информация и чрез които упражняваше властта си. Евмений се гордееше със създадената от него организация — колкото и дисциплинирани да бяха македонците, в преобладаващата си част дори заможните и благородниците бяха неграмотни и неспособни да се самоуправляват.
Затова пък Евмений бе добре подготвен за тази задача. По-възрастен от повечето бойни другари на царя, той бе служил още при баща му Филип.
Филип бе завладял Македония три години преди да се роди неговият наследник. В онези дни царството представляваше по-скоро сборище от феодални княжества, съществуващи под постоянната заплаха от нашествие на племената от север и на коварните градове държави на гърците от юг. Под ръководството на Филип първо бяха разбити и покорени северните племена. Сблъсъкът с гърците бе неизбежен — и когато дойде часът, създадената от Филип добре обучена и високоподвижна кавалерия, която по-късно се бе прочула като македонска конница, проби редовете на бавноподвижните гръцки хоплити.
Евмений, който също произхождаше от един от тези градове държави — Кардия, си даваше сметка, че омразата срещу варварите едва ли някога ще се уталожи. Но с времето цивилизацията постепенно се бе свила до няколко самотни огнища, сред огромно море на невежество и неизвестност, и като по-зрели в политическо отношение, гърците осъзнаваха, че се нуждаят от македонците, за да ги пазят от по-страшни врагове. Те подхранваха амбициите на Филип да създаде огромна и могъща империя и неусетно го насочиха срещу Персия, като същевременно по този начин възнамеряваха да си отмъстят на персите заради предишни нашествия. Поради същата причина предложиха да се погрижат за обучението и възпитанието на неговия син Александър, който стана ученик на Платон и Аристотел и бе научен да цени и почита гръцката култура и цивилизация.
Ала точно когато Филип се готвеше да поеме на поход срещу персите, го убиха.
Новият цар бе едва двайсетгодишен, но не се поколеба да продължи оттам, докъдето бе стигнал баща му. Серия бързи военни кампании закрепи положението му в Македония и Гърция. Веднага след това той насочи вниманието си към наградата, за която бе жадувал Филип. Персийската империя бе огромна и населението й наброяваше милиони. Но след шест години, през които Александър проведе една кратка и същевременно жестока и безкомпромисна кампания, царят на македонците се възкачи на персийския престол.
Този цар обаче не искаше само да завладява, но и да управлява. Беше се постарал да осигури условия за разпространението на гръцката култура в Азия, а сетне се зае да строи градове в гръцки стил — създаваше новата си империя по гръцки модел. И което бе още по-странно, опита се да обедини под знамената си същите тези народи, които току-що бе завладял. Възприе персийските дрехи и маниери и нерядко смайваше последователите си, като целуваше по устата своя евнух Багоас.