Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Фрида внезапно я побиха тръпки. Ами ако Санди беше споменал името й?
— Той не обичаше да говори за това. Но понякога имах усещането за човек, който е претърпял ужасна автомобилна катастрофа или е преживял ужасна загуба. Всъщност беше преживял ужасна загуба и не я беше превъзмогнал. Беше обсебен от случилото се и нямаше желание да продължи напред.
— Много съжалявам — промълви Фрида, болезнено осъзнавайки, че може би за пръв път казва истината. — Сигурно ви е било трудно да имате връзка с мъж, който не е присъствал емоционално.
Вероника се наведе към Итън:
— Ти си истински щастливец. Карла е умна жена, нали?
— Не! — отвърна намръщено Итън.
— Той беше толкова интелигентен — обърна се Вероника към Фрида. — Подхождаше интелигентно към всичко, освен към собствения си живот. Пиеше много, не се грижеше за себе си. Имаше нужда от помощ, но не желаеше никой да му помага. Не е ли ужасно това, което си причиняваме?
— Да, така е. — Вероника определено допадаше на Фрида и тя си помисли, че при други обстоятелства биха могли да станат приятелки.
— Както и онова, което не успяваме да направим един за друг. Понякога се чувствах така, все едно съм на брега на едно езеро, където виждам, че се дави човек, но не съм в състояние да му помогна. — Вероника Елисън изглеждаше уязвима и затрогваща. — В действителност не съм такъв човек — мразя да съм безпомощна. Не знам защо ви доверявам всичко това.
— Защото за вас съм една непозната.
— Най-вероятно е така. Както и да е, точно преди мен беше имал любовна връзка с друга жена и страдаше от угризения, че се е държал отвратително с нея, въпреки че не навлизаше в подробности. Никога не разкриваше подробности. Сигурна съм, че докато бяхме заедно, се срещаше и с друга жена. Всъщност, „бяхме заедно“ е силно казано. След това продължи с нова любовна афера. Но дори и тогава, вместо да му се разсърдя, аз изпитвах единствено съжаление към него. Е, това вече е мой проблем.
— Не е точно така — възрази Фрида. — Нима да притежаваш проницателност и съчувствие може да е проблем? Но пък и защо да не може?
Вероника вдигна очи към Фрида и я погледна изучаващо.
— Хм — подхвърли тя замислено. — Вие наистина ли не сте спали с него?
— Не — отвърна Фрида, без да отмества поглед. — Както вече казах, не беше най-подходящият момент. А и аз не бях подходящата жена за него. — Това поне се беше оказало вярно.
— Аз пък мисля, че щяхте да бъдете много подходяща за него. Някой, който не е от неговото интелектуално обкръжение. Някой, който е земен и с практичен ум. — Тя улови втренчения поглед на Фрида. — Не исках да прозвучи грубо.
Фрида поклати глава.
— И така, когато накрая сте го видели за последно, Санди е бил тъжен и унил?
— Имаше и още нещо.
— Какво?
— Мисля, че беше уплашен.
— О! Но защо?
— Не знам.
— Какво ви кара да мислите, че е бил уплашен?
— Усещах го. Не мога точно да обясня.
— Значи, той самият не го е споделил с вас?
Вероника се намръщи.
— Това започва да се превръща в разпит.
— Извинете. Но някой заплашвал ли го е? — продължи настойчиво Фрида.
— Полицията вече ме разпитва за всичко това. Не разбирам защо трябва отново да го обсъждам с една детегледачка. Защо това е толкова важно? Санди е мъртъв.
— Важно е, защото някой го е убил. Може би Санди е знаел, че е в опасност.
— Може би. Но аз ви казах всичко, което знам — въпреки че не разбирам какво точно търсите. А сега трябва да тръгвам.
Фрида свали Итън от пейката. Ръката му, здраво хванала нейната, беше лепкава и топла.
— Благодаря ви — каза тя. — Много съм ви признателна. — Макар че в действителност не беше научила нищо ново с изключение на това, че Санди може би е бил уплашен. Всичко, което Вероника можеше да й каже, тя вече го знаеше: че Санди е бил нещастен и че в някои отношения животът му е станал доста объркан.
— Това е голям шок за всички нас — каза Вероника.
— Да.
— Всъщност… — Вероника замълча, хапейки устната си.
— Какво?
— Хрумна ми, че тази вечер група приятели и колеги организираме възпоменателно събиране за Санди. Изпитваме вътрешна потребност да го направим. За момента погребението се отлага заради полицейското разследване.
— Това е добра идея.
— Събирането няма да бъде официално. Ще се състои в дома на декана на департамента, в който той работеше. Хората ще разкажат свои спомени за Санди, някои ще прочетат стихове. Реших, че може би ще искате да дойдете.