Светлина в пукнатините [bg]

Същата вечер шофира обратно до дома си с облекчение.

Оттогава изминаха няколко месеца и доколкото му бе известно, Ани не бе общувала с Жан Ги. Но това не означаваше, че не й липсва човекът, който Бовоар бе преди. И можеше отново да бъде, ако му се дадеше възможност.

Когато Гамаш влезе в къщата на Емили, Терез се надигна от фотьойла, разположен край камината.

— Някой те познава добре — отбеляза възрастната дама, като подаде гравирана кристална чаша на главния инспектор. — Оставили са бутилка хубав скоч в бюфета и няколко бутилки вино и бира в хладилника.

— А във фурната има "Коковен"[46] — добави Жером, който се зададе от кухнята с чаша червено вино в ръка. — Тъкмо се топли. — Вдигна чашата си: — A votre sante.[47]

— За ваше здраве — отвърна Гамаш и също вдигна чаша за съпрузите Брюнел.

Щом Терез и Жером отново седнаха на местата си, Гамаш изпъшка и също се отпусна на дивана, като се стараеше да не разлее скоча си, докато сяда. До него лежеше мека възглавница и му скимна да я потупа с длан.

Не излезе нито звук, но детективът тихо изтананика първите няколко ноти на "Хуронска коледна песен".

— Арман — обърна се към него Терез, — как намери това място?

— Хенри го намери — отговори Гамаш.

— Кучето ли? — попита Жером.

Хенри надигна глава, когато чу името си, сетне отново я отпусна.

Съпрузите Брюнел се спогледаха. Хенри беше много хубаво куче, но никога нямаше да го приемат в "Харвард".

— Живял е тук, разбирате ли? — обясни Гамаш. — Когато е бил малък, мадам Лонпре го е взела от кучешки приют и го е осиновила. Затова и познаваше къщата. Мадам Лонпре почина малко след като се запознах с нея. Така с Рен-Мари се сдобихме с Хенри.

— Сега кой е собственик на къщата? — поинтересува се Терез.

Гамаш разказа за Оливие и поредицата от събития от сутринта.

— Ама че си хитрец, Арман — възкликна комисар Брюнел и се отпусна назад в креслото си.

— Не толкова хитър, колкото малката шарада в кабинета ти.

— Oui — призна Терез. — Извини ме за нея.

— Какво си направила? — попита Жером съпругата си.

— Извика ме в кабинета си и ме направи на пух и прах — отговори Гамаш. — Каза ми, че бълнувам и че не иска да я въвличам повече в моите игрички. Дори заплаши, че ще отиде при Франкьор и ще му каже всичко.

Жером беше впечатлен:

— Терез! Измъчвала си и си подвела бедния човечец?

— Бях принудена, в случай че някой подслушваше.

— Е, беше много убедителна — призна Гамаш.

— Наистина ли? — Изглеждаше доволна. — Чудесно.

— Чувал съм, че е лесно да бъде измамен — рече Жером. — Известен е с доверчивостта си.

— Повечето детективи от отдел "Убийства" са такива — съгласи се главният инспектор.