![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Кво? — попита Бекстрьом.
Лапландското селянче нещо ме бъзика, помисли си.
— Че си открил тези пари. Даниелсон, изглежда, не е бил най-обикновен пияница — констатира Ниеми. — С нещо друго да ти помогна?
— Ало, ало, чувам те много лошо — отвърна Бекстрьом, изключи телефона и си поръча още едно.
— Въй, въй, Бекстрьом — усмихна се финландската му сервитьорка и кимна майчински.
28
Поредното съвещание с разследващата група. Привикана по спешност още в осем сутринта. Тойвонен искаше да го информират за новото положение. Бекстрьом стана едва ли не посред нощ, за да успее да стигне навреме. Такси, убийствено главоболие, спиране по пътя за зареждане с течности и допълнително пликче бонбони за смучене, пи още две хапчета за глава, почти седмица от убийството на Даниелсон. По това време можеше да се излежава на плажа на Копакабана със скоч в ръка и по една местна хубавица на всяко коляно, мислеше си Бекстрьом. Ако не беше тая лесбийка.
Докато пътуваше в таксито, се обади прокурорът с известието, че по време на срещата им не било изскочило нищо „ново и утежняващо вината на Роланд Столхамар“, та възнамерявала да го пусне следобед.
— Ясно — отвърна Бекстрьом. — Единственото, което ме тревожи в конкретния случай, е солидната сума за из път, с която ще разполага, като реши да отпраши.
— Такива като Столхамар май никога не успяват да изчезнат — възрази прокурорът. — Заминат ли за Тайланд — понеже най-често натам ги влече, — след някой и друг месец се връщат у дома по собствено желание.
— Не знам — отвърна Бекстрьом. — Нямам си вземане-даване с такива като Столхамар. Но щом казваш. Има ли друго?
— Май това е всичко. Впрочем мисля, че с колегите ти досега свършихте добра работа — каза прокурорът помирително.
Ти пък какво знаеш за полицейската работа, малка вкисната шафрантия, помисли си Бекстрьом и затвори.
Точно в 8:00 Тойвонен влезе в стаята и за разлика от предишния път изглеждаше в прекрасно настроение.
— Как е, Бекстрьом? — попита го с потупване по рамото. — Видиш ми се бодър, надявам се да си прекарал нощта добре.
Нещастник, помисли си Бекстрьом.
— Може ти да започнеш, Надя — кимна ѝ Бекстрьом.
Не стига, че ме минахте с близо три милиона, на всичкото отгоре рускинята спечели от обзалагането бутилка водка. И как, по дяволите, да си бия камшика.
Надя Хьогберг бе разговаряла с двете жени, които двайсет години по-рано учредили „Писарска работилница ООД“ и като първа грижа си наели банков сейф за фирмата на Валхалавеген в Стокхолм.
— Двете работели в рекламна агенция наблизо — обясни Надя, — та било удобно и практично. Това с фирмата го замислили като допълнителна печалба.
Идея, която не се оказала особено доходоносна. Още от началото им липсвали клиенти, а щом шефът им в рекламната агенция открил с какво са се захванали, им поставил ултиматум. Или ще се махнат от агенцията, или ще се откажат от фирмата си.
На онзи етап капиталът им в размер на 50 000 крони почти бил употребен. Разговаряли с човека, който се грижел за счетоводството им, Карл Даниелсон, помолиш го за помощ. Даниелсон откликнал, продал фирмата им за една крона на друг свой клиент. Лице, което те, между другото, никога не са срещали и дори не знаят как се казва. Даниелсон подготвил цялата документация. Видели се с него в офиса му и подписали. Не си взели кроната. Това е всичко.
— Макар че той е предложил, доколкото разбирам — обясни Надя. — Извадил една крона и я оставил на бюрото.
— Хубав жест — рече Бекстрьом. — Нещо друго?
— Какво ли не. Като изключим онези два милиона и деветстотин хиляди в банковия му сейф, струва ми се, че сме се прецакали относно нашата жертва на убийство — заяви тя на разговорния език, който понякога си позволяваше.
— Тоест как „като изключим“ — не разбра Бекстрьом. Две милиончета и деветстотин хиляди и досега можеше да съм в Рио, помисли си.
— Изглежда, във фирмата му „Карл Даниелсон Холдинг ООД“ има значително повече — обясни Надя Хьогберг.
— Пияндето е имало още мангизи? Колко? — попита Бекстрьом недоверчиво.
— Мислех да се върна на това после — каза му Надя. — По-напред смятам да поясня нещо относно сумата, която вероятно е взел от сейфа в деня на смъртта си.
— Сейфът е от най-маломерния модел, трийсет и шест сантиметра дължина, двайсет и седем сантиметра ширина, осем сантиметра височина, седем хиляди седемстотин седемдесет и шест кубически сантиметра, тоест приблизително осем литра — продължи тя. — Ако евентуално е напълнена с хилядарки на пачки по сто хиляди, ще поеме около осем милиона.