Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

Чарли се появи точно както правеха някога съседите и ни покани на неделна служба, след която щеше да има вечеря.

Сил каза „да“ веднага и Мат кимна. Джон обеща, че ще дойде, ако се моли с Алекс и Джули, и Чарли му отговори, че няма никакъв проблем, че всъщност двамата са се надявали Джон да се присъедини към тях.

Останахме мама и аз. Аз се съгласих повече заради вечерята, отколкото заради молитвите. Мама помисли и накрая каза, че не ѝ се отварят много възможности да остане сама в къщата, така че, когато се появи такава, предпочита да я сграбчи и да се възползва от нея.

— Можеш да се присъединиш към нас за вечерята — предложи Чарли. — Няма да е същото без теб.

— Ще си помисля — отвърна мама, което всички знаехме, че означава „не, благодаря“.

Постоянно сновем от едната до другата къща. Джули идва в нашата всяка сутрин за уроците си с Джон, а Джон доста честичко вечеря в дома на татко. Сил отива в тяхната къща за четене на Библията. Мама ме праща, за да им занеса нещо, или Алекс идва и носи нещо за нас, а Чарли и мама са сформирали свой собствен литературен клуб. Единият от тях чете мистерии, след което ги дава на другия и после ги обсъждат заедно.

Чарли винаги идва в нашата къща, за да види мама. Мама никога не отива там. Не мога да преценя дали защото не иска да вижда къщата на госпожа Несбит препълнена с други хора, или защото иска да избягва татко и Лиза. Може би си мисли, че те не искат да я срещат. Едва ли ѝ е лесно на мама да са толкова близо до нея, но вероятно тя си мисли, че и на тях им е също толкова трудно да са близо до нея.

Минаха само няколко дни, откакто се преместиха. Може би следващата седмица мама ще ги посети.