Похищението на Ани Торн [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0460-2
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Похищението на Ани Торн [bg]». Краткое содержание книги:

К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не ѝ липсва разхождането на четирикраки. „Похищението на Ани Торн“ е вторият роман на К. Дж. Тюдор. Дебютната ѝ творба, „Тебеширения човек“, е бестселър на „Сънди Таймс“ и се продава в над четирийсет държави. Когато Джо Торн е на петнайсет, любимата му осемгодишна сестричка Ани изчезва. Намират я два дни по-късно и на пръв поглед всичко е наред. Но всъщност това е едва началото на най-лошия му кошмар. Двайсет и пет години по-късно, със стари сметки за уреждане и в търсене на място, където да се скрие от комарджийски дългове, Джо се завръща в родното си градче. Неговата поява ще отвори стари рани, ще разбуни задрямали вражди и ще го принуди да се изправи срещу своята гузна съвест и най-тъмните си страхове. Стряскаща и тревожна, книгата ни превежда глава подир глава през нарастващо напрежение, за да достигне до експлозивната си развръзка.
„Ако пулсът ви се е ускорил при четенето на предишната книга на Тюдор, няма да останете разочаровани и от „Похищението на Ани Торн“. Това е още една ужасяваща, зловеща порция от напрежение“. Уилтшър Магазин
„Похищението на Ани Торн“ от К. Дж. Тюдор показва, че отличната „Тебеширения човек“ не е била само еднократен опит да се мери със Стивън Кинг по страховитост“. Експрес

Перейти на страницу:

— Къде се губи, мамка му? — каза Флеч, вадейки пакет цигари.

— Нищо чудно да се е отказал — свих рамене аз.

Ако беше така, всички можехме да се разотидем по домовете и да забравим за глупавото начинание, без да излезе, че сме проявили малодушие.

Крис подритваше камъчета с маратонките си. Флеч допуши цигарата до самия филтър. Аз час по час поглеждах часовника си и се правех на раздразнен, но всъщност изпитвах все по-голямо облекчение. Тъкмо щях да предложа да си вървим, когато се разнесе познат глас:

— Как е, момчета?

Всички се обърнахме. Хърст се спускаше по склона. Но не беше сам. Подир него неловко пристъпваше Мари.

— Защо си довел и нея? — попита Крис.

— Защото ми е приятелка, ето защо.

Усетих как сърцето ми слиза в петите. Освен че беше облечена напълно неподходящо за изкопни дейности — с прилепнал клин и обувки на токчета — Мари носеше и пазарска торбичка, от която се подаваше бутилка сайдер.

— Е, ще започваме ли? — ухили се Хърст и размаха лоста тип „кози крак“, който носеше. Думите му звучаха леко завалено.

— Няма какво да чакаме — метна фаса си Флеч. Огънчето присветна в мрака като злостно червено око.

Крис пристъпваше от крак на крак, сякаш му се ходеше до тоалетната или го стягаха маратонките. Целият излъчваше безпокойство, но различно от моето и явно дължащо се на нервна възбуда.

— Тя не биваше да е тук — измърмори по-скоро на себе си.

— За мен ли говориш? — стрелна го с поглед Мари. Въпреки че бях съгласен с Крис, не можех да не отбележа, че тази вечер тя изглежда наистина добре. Косата ѝ беше поразрошена от вятъра, а разходката дотук (а вероятно и сайдерът) бе придала на страните ѝ привлекателна руменина. Също, нравът ѝ, изглежда, бе станал по-пиперлив. — Да не би да смяташ, че само защото съм момиче, не съм достойна да върша нещата, с които вие се занимавате?

— Не — отстъпи назад Крис. — Аз само…

— Само какво?

— Нищо — намесих се аз. — Крис просто е загрижен за теб. Не знаем какво има там долу. Може да е опасно.

Отначало изглеждаше, че тя ще продължи да се препира, но после лицето ѝ омекна.

— Много мило, но не се тревожете. Умея да се грижа за себе си. — Тя извади сайдера от торбата, отвинти капачката и отпи дълга глътка.

— А и нали ако стане нужда, аз съм тук, за да се погрижа за нея — додаде Хърст и я стисна за задника, преди да вземе бутилката, за да се почерпи на свой ред.

— Хайде да се хващаме на работа — каза Флеч. Личеше си, че и той не е доволен от присъствието на Мари, но по различни причини. Обичаше да се смята за най-приближен на Хърст, а в нейно присъствие падаше с едно ниво по-надолу в йерархията.

— Прав си — кимна важно Хърст и като подаде сайдера обратно на Мари, отиде да пъхне лоста под ръба на капака. Първият му опит се оказа неуспешен — лостът се изплъзна и изскочи. Той изруга и пробва отново, със същия резултат.

— Може да е заял — предположих аз.

— Така ли мислиш, умнико? — озъби ми се той. — Ами помогнете ми тогава.

Неохотно — поне що се отнася до мен — Флеч и аз пристъпихме напред. Флеч стигна първи и улови металния прът заедно с него. Двамата натиснаха.

Гледах вторачено люка, надявайки се да удържи. Но този път се разнесе проскърцване. Недокосван незнайно откога, ръждивият капак помръдваше.

— Отново — изпъшка Хърст.

При следващото натискане се появи пролука. Лошото ми предчувствие нарастваше заедно с нея.

— Още!

Флеч изпъна жили и изрева от напрежение. Капакът се повдигна на половин педя.

— Хващайте го! — кресна Хърст.

Крис и аз се наведохме и сграбчихме ръба с пръсти. Мари се присъедини към нас. Всички затеглихме. Беше тежък, но не толкова тежък, колкото очаквах.

— Едно, две, три!

Последен напън. Този път той се отвори, внезапно и неочаквано, удряйки земята сред облак от прахоляк. Раздаде се тътен, който отекна през подметките на ботушите ми.

Всички залитнахме назад. Хърст нададе победоносен вик, потупа Флеч по рамото и захвърли лоста. Мари се хилеше като малоумна. Дори аз усетих известен прилив на тържество. Само Крис стоеше с неподвижно безстрастно лице.

Приближихме дупката, за да погледнем вътре. Флеч запали фенера си. Аз включих челника на каската. Очаквах да видя само чернота, едва разсейвана от нашите светлини. Дълго, вертикално пропадане в нищото.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?