Един ден от залеза на света [bg]

— Роуз — каза той, — това е моят приятел Зак Авакян. Зак, драго ми е да те запозная с дъщеря си, Роуз.

За миг Зак остана слисан, загледан в момичето, после хвана ръката й и я задържа между ръцете си, а Роузи направи реверанс.

— Драга госпожице — заговори Зак, — за мен наистина е голяма чест. Видях те веднъж преди години в Сан Франциско. Тогава беше красива, сега си още по-красива. — После той сложи ръка на рамото на момчето и каза: — Роуз, позволи ми да ти представя сина си, Хуан.

Момчето подаде ръка, момичето я хвана и отново направи реверанс.

— Какъв късмет — рече Зак. — Тъкмо се канех да заведа Хуан на бейзболния мач, а сега всички можем да отидем заедно, но хайде първо да обядваме.

Влязоха в ресторанта и заеха същата маса, на която бяха седели вчера сутринта.

Хуан помогна на Роузи да седне на стола си, а Зак ги следеше с поглед.

Поръчаха и Зак каза:

— Истината е, че не пия, но понеже случаят е специален, ще си позволя едно питие. — Той се обърна към сервитьора и поиска бутилка шампанско.

Сервитьорът се отдалечи и Зак рече:

— Новите кораби се спускат в морето с бутилка шампанско, нали така? Аз също искам да пусна в морето на живота нещо ново.

— Един нов пияч? Четирийсет и седем годишен?

— Четирийсет и седем? И вие ли сте на толкова? — попита го Роузи.

— Баща ти и аз сме родени в един и същи месец на една и съща година. Заедно отраснахме.

Той прегърна Хуан през раменете и го притисна към себе си. Момчето погледна първо него, после Йеп и Роузи.

Сервитьорът донесе бутилката и Зак го помоли да напълни двете чаши. Той ги напълни и се отдалечи.

Зак пресуши своята чаша.

— Най-щастливият ден в живота ми — каза той.

Обядът пристигна и те се нахраниха. Когато сервитьорът постави сметката на масата, Йеп я взе бързо, но Зак я грабна от ръката му.

— А, не, не ти. За първи път водя сина си на ресторант. Какъв късмет, че сте с нас. — Той извади портфейла си, взе една стодоларова банкнота и я подаде на сервитьора.

— Хуан — каза той. — Може ли да видя портфейла ти, моля.

Момчето извади портфейл от джоба на якето си.

— Какво има вътре?

Момчето се изчерви.

— Може ли да погледна?

— Добре.

Зак прерови с дебелите си пръсти различните преградки на портфейла. В едната намери моментална снимка, погледна я бегло и я подаде на Йеп: Зак и една тъмнокоса млада жена, усмихнати.

— Моите родители — тихо каза Хуан. — Те са се разделили, когато съм бил едва бебе. Майка ми се омъжила отново, баща ми също. Виждам баща си за първи път.

— Такъв ли си го представяше?

— Не, сър.

— Не, сър? — удиви се Зак. — Чак толкова ли те разочаровах?

— Не, сър — пак рече момчето.

Йеп забеляза погледа на Зак. Той напълни чашата му и Зак отпи бързо. Но този път не я изпи до дъно, а само една глътка. После избърса потта от лицето си и остави чашата. Сервитьорът се върна с рестото. Зак пъхна парите в портфейла на момчето и му го връчи.