Убийството на Бусе [bg]

Писателят гей Рефик Алтън се изправи пред мен. Редовен клиент на клуба е. По принцип идва в по-късните часове и се занимава с мъжете, които не обръщат внимание на момичетата. Беше безплатен в сравнение с надутите тарифи на нашите, затова бедните момчета от кварталите го предпочитаха. Обикновено е леко нагъл и агресивен. Не оставя комисиона, но пие добре и дава як бакшиш на бара. Напоследък пак беше на дневен ред с новия си скандал: на всички, които евентуално все още не са разбрали, беше обявил, че е хомосексуален. Навсякъде по телевизионни интервюта, вестници и списания беше разказал с подробности как си пада по мъже. С око на хомосексуалист оценяваше с точки медийните мъже. Със сензацията, която сътвори, освежи увереността в себе си и стана още по-нахален.

— На какво си се направила? Заприличала си на тийнейджърките, танцуващи по женски в сватбените зали.

Честно казано, разговорът, започнал с това изречение, не обещаваше много. И оприличаването ми още с влизането през вратата на квартална пубертетка вместо на Одри Хепбърн беше на път сериозно да ми развали настроението. Можех да му отговоря гневно и да мина в контраатака. Стори ми се излишно.

— Точно така искам да изглеждам — отговорих аз.

Украсих думите си и с фалшива усмивка.

Той започна да се смее със същия фалш. Показа си целите венци, докато се кискаше.

— Много си забавна за бога.

Тъкмо да тръгна, отново ме хвана за ръката.

— Намери ли това, което търсеше?

Първоначално не разбрах. Беше спрял да се смее.

Доста сериозен си беше. Проумях, когато каза:

— Снимките на Бусе.

Все още държеше ръката ми.

— Не те разбрах — казах.

— Хайде сега, аз знам всичко. Няма нужда да се дърпаш.

Това пък откъде изскочи? Откъде знаеше Рефик за снимките на Бусе? Други причини ли имаше за неговото идване тази нощ тук?

— Нищо не търся — отвърнах аз. — Ако търсех, щях да открия.

— Не се вживявай в ролята си на квартална девойка и не се прави на глупак — продължи той. — Не ти отива. Кажи ми, ако откриеш нещо. Ще ти помогна да ги спазариш. Много добре познавам тези пазари. Имам връзки.

Мръсник! Значи, и Рефик Алтън си имаше причини да е по следите на снимките и писмото. Стана ми любопитно дали знае на кого са снимките. Но не можех ей така да изтърся името на Сюрея Еронат.

Вече се налагаше да наглеждам и Рефик.

— Лека работа, како — каза той.

Не обичам да ми викат „кака“. Още повече когато ми го казват гейове, въобще не ми се нрави. Момичетата може да се обръщат така, защото ме приемат като партньор за споделяне на проблемите, но гейове като този в никакъв случай!