Warcraft - Нощта на Дракона

Разбира се, в състоянието, в което се намираше, той нямаше как да използва тази информация. Пред очите му се появи сянка, която ту проблясваше, ту изчезваше. Но за миг придоби по-ясна форма. Беше онзи елф. Кървавият елф. Съществото на име Зендарин.

„Можеш да ме видиш“, удиви се сянката. „Колко интересно! Жезълът е мощен, но ти все пак ме виждаш… или поне частично“. Етерният дракон се опита да прогони гласа от съзнанието си, опитвайки се да наложи мислите си, като че забиваше игла дълбоко в него, за да нарани плътта на кървавия елф. „Хайде, хайде сега“, помисли си с насмешка Зендарин. „Няма да ти отнема много време и това ще си остане само между нас, нали?“

Зераку се заинтригува. Той беше усетил порива на съществото и донякъде дори го подкрепяше. „Да видим какво можем да вземем от теб…“ В сянката Зераку зърна странния жезъл и веднага разбра, че не принадлежи на кървавите елфи. Дори блясъкът му беше невидим за скардина. Кървавият елф определено правеше нещо, което нямаше да се хареса на дамата.

„Наблизо е“, продължи мъчителят му, но по-скоро говореше на себе си. „Почти го бях пипнал, но другите се намесиха. Нужно ми е повече… и мисля, че ти можеш да ми го дадеш…“ Както очакваше етерният дракон, Зендарин искаше да се нахрани с него. Жезълът беше мощен, но явно не достатъчно за целите на кървавия елф, каквито и да бяха те. Зераку потисна злорадството си. Може би този елф щеше да му свърши работата, която беше планирал за новото им създание. Сянката се приближи. Кристалът се насочи към Зераку.

Но изведнъж Зендарин се обърна назад. Той изруга яростно и сякаш гръм отекна в съзнанието на етерния дракон. В следващия миг кървавият елф изчезна.

Веднага след това в пещерата влезе единственото същество, което наистина плашеше дракона. Скардинът моментално падна на колене.

— Е, мило дете — загука тъмната дама. — Как си?

Тя не очакваше отговор, след като устата на Зераку беше завързана. За разлика от кървавия елф, тя не се опита да се докосне до мислите му, макар да не беше сигурно дали всъщност не ги вижда ясно.

— Възстанови ли силите си? Трябваш ми здрав и силен! Ти искаш да си здрав и силен, нали?

Тръпки побиха тялото на Зераку от тона й и голяма част от решителността му се изпари. Етерният дракон беше почти сигурен, че жената подозира за намеренията му и си играе с него.

— Зендарин!

Етерният дракон не очакваше кървавият елф да откликне — дори не очакваше елфът да е наблизо — но Зендарин го изненада, появявайки се почти веднага. Изражението му беше напълно невинно… или поне доколкото някой от неговата раса можеше да изглежда невинен.

— Тъкмо теб търсех — каза кървавият елф.

— Търсил си къде съм или къде не съм?

Тя обърна обгорената половина на лицето си към Зендарин, за голямо успокоение на етерния дракон, който се ужасяваше от нея. Част от тръпките му изчезнаха. Но само част.

— Намираме се в много деликатна ситуация, Зендарин. Осъзнаваш го, нали?