Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Госпожа Рейчъл поклати глава, сякаш да каже, че ако тя беше начело на образователната система в Провинцията, всичко щеше да върви много по-добре.
Марила възприе съвета на госпожа Рейчъл и на Анн вече не се каза нито дума за връщане в училището. Момичето учеше уроците си у дома, гледаше си домашната работа и играеше с Дайана в хладния морав есенен полумрак, но когато срещнеше Гилбърт Блайт на пътя или в Неделното училище, отминаваше го с ледено презрение, което не се размразяваше ни най-малко от очевидното му желание да се сдобри с нея. Дори усилията на Дайана да ги помири оставаха без резултат. Анн явно беше решила да мрази Гилбърт Блайт до края на живота си.
Обаче, колкото много мразеше Гилбърт, толкова много обичаше Дайана с цялата обич на пламенното си сърчице, еднакво емоционално и в обичта, и в омразата. Една вечер, когато се върна от овощната градина с кошница ябълки, Марила завари Анн, седнала в здрача до източния прозорец, горчиво да плаче.
— Какво има пък сега, Анн? — попита тя.
— За Дайана плача — сълзливо изхлипа Анн. — Толкова много обичам Дайана, Марила. Не мога и да помисля да живея без нея. Но много добре зная, че като пораснем, Дайана ще се омъжи, ще се отдели и ще ме остави. И, о, какво ще правя тогава? Мразя мъжа й ужасно! Представих си всичко, сватбата и всичко друго: Дайана, облечена със снежнобели дрехи, с було и толкова красива и царствена като кралица, и аз — шаферка, също с прекрасна рокля с буфан ръкави, но с разбито сърце, скрито под усмихнатото ми лице. И после сбогуването с Дайана-а-а… — тук Анн, окончателно сломена, зарида още по-горчиво.
Марила побърза да се обърне настрана, за да скрие потрепващите си устни, но не успя: тя се отпусна на близкия стол и избухна в такъв сърдечен и необичайно звънлив смях, че Матю, който навън прекосяваше двора, спря от изумление. Кога ли преди е чувал Марила да се смее така?
— Чудесно, Анн Шърли — рече Марила, щом можа да заговори, — ако предварително си измисляш главоболия, измисляй нещо по-близко до нас. Ако и ти нямаш въображение, то кой ли тогава!
Шестнадесета глава
Дайана е поканена на чай с трагични последствия
Октомври беше прекрасен месец в „Грийн Гейбълс“. Брезите в долчинката станаха златни като слънчевия блясък, кленовете зад овощната градина бяха царствено пурпурни, дивите вишни край пътеката се облякоха с най-прелестни оттенъци на тъмночервено и бронзово-зелено. Ливадата се къпеше в слънчева светлина.
Анн блаженстваше в света на багрите наоколо.
— О, Марила — възкликна тя една събота сутрин, притиснала до гърдите си разкошни клонки, — толкова съм щастлива, че живея в свят, в който има октомври! Щеше да бъде ужасно, ако от септември прескачахме направо в ноември, нали? Погледни тези кленови клони. Не те ли карат да потръпнеш… да тръпнеш? Ще украся с тях моята стая.
— Боклучаво нещо — откликна Марила, чиито естетични възприятия не бяха кой знае колко възвишени. — Ти претрупваш стаята си прекалено много с разни неща отвънка, Анн. Спалните са създадени, за да спиш в тях.
— О, и да сънуваш също, Марила. А знаеш ли, много по-добре се сънува в стая, в която има хубави неща. Ще наредя тия клонки в старата синя кана и ще ги сложа на масата си.
— Внимавай тогава да не изрониш листа по цялото стълбище. Аз отивам на сбирка на Благотворителното дружество в Кармоди днес следобед, Анн, и сигурно ще се върна чак по тъмно. Ще трябва да приготвиш вечеря за Матю и Джери, та гледай да не забравиш да запариш чай, преди да седнете на масата, както направи миналия път.
— Беше ужасно от моя страна да забравя — опита да се извини Анн, — но това бе денят, когато се мъчех да измисля име за Теменужния дол и това измести всичко друго. Матю беше толкова добричък. И думичка не ми каза. Той сам сложи чая и каза, че нищо не ни пречи малко да почакаме. Аз му разказах хубава вълшебна приказка докато чакахме и чакането съвсем не му се видя дълго. Това беше чудесна приказка, Марила. Аз забравих края и сама й измислих свой край, а Матю каза, че не можел да познае откъде започва добавката ми.
— Матю би сметнал за редно, ако ти беше дошло на ум да станеш от леглото и да сложиш вечеря среднощ, Анн. Но искам да си събираш ума тоя път. И… и аз не зная дали няма да е грешка… то може само да те побърка още повече, но можеш да поканиш Дайана да дойде и да прекара следобеда с тебе и да си пиете чая тука.